|
Събрани сме в една градина пред голяма къща.Тъмно е.Къщата е с огромен хол,направен като заведение на партерния етаж.Има доста познати и доста непознати хора.В един момент решават да гледат фоерверки в небето.Мен ме мъ4и някакво странно 4уство на предопределеност,помня този момент от някъде,виждала съм го,дели го някаква безцветна тънка ,но гъвкава мембрана от мозъка ми.Сякаш го виждам,а не мога да го докосна.Гледаме небето и изведнъж осъзнавам,4е това което гледаме НЕ СА ФОЕРВЕРКИ,но хората не го съзнават в момента.Звездите се престрояват във формата на стилизирания знак на ОВЕН(нещо подобно на буквата Y)Огромно е-на цялото небе,до долу 4ак,до хоризонта.Луната запо4ва да блести странно и се появява ту на едно, ту на друго място в небето,времето запо4ва да се движи смахнато и хората изпадат в паника.Вси4ки се трупаме да влезем в къщата ,за да се скрием(странно защо! ),но аз знам,4е ТОВА Е КРАЯТ!Ве4е си спомням какво съм виждала преди и като проро4ество пак се появява последната картина пред о4ите ми-знам как загиват последните двама-съсе4ени от лъ4 светлина.Сега оба4е същите хора са пред мен,едри,силни мъже,застанали пред вси4ки като щит.Стоят на вратата ,а хората са натрупани зад тях.Пипам единия по рамото.Пла4а и крещя в паника"Ти ще умреш последен!Знам го!Видях те!Видях го!"Той някак си не ме 4ува.
Аз в някаква мизерна ,първи4на паника хуквам по къщата.Тесни,сякаш от дялан камък тъмни коридори,дървени врати(от сковани дъски) и много стаи.Ти4ам ,за да се скрия със съзнание сковано от мисълта,4е е безсмислено,4е НЯМА къде да се скрия,4е ЩЕ МЕ НАМЕРЯТ.Отварям малка врати4ка,толкова тясна ,4е прили4а пове4е на амбразура за стрелба с лък,отколкото на врата.4удя се дали ще мога да вляза в малкото пространство вътре и дали изобщо мога да се прецедя през вратата.Успявам по някакъв на4ин и клякам изплашена на земята.На нивото на о4ите ми виждам малка дупка с мрежа.Голяма е то4но колкото половината ми лице.Мога да виждам какво става в коридора.И знам,4е ВСИ4КИ ВЕ4Е СА МЪРТВИ.И извънземните обикалят из къщата.Не знам какво търсеха,каква им беше целта ,но избиваха вси4ки.Не само в тази къща.И в този момент го видях.Извънземното.Знаех ,4е ме усеща,но се постарах да спра поне дъха си.Не успявах ,защото бях задъхана от ти4ането по коридорите.Извънземното беше ...ТИГЪР.Видях козината му, когато мина покрай дуп4ицата с мрежи4ката.Спря се.Знаех ,4е ме е усетило...
Обърна се и миг преди да погледне през мрежи4ката се събудих от ужас!
Не можех да дишам няколко секунди.Поне минута все още сдържах дъха си ,за да съм тиха...
Скоро не бях сънувала толкова дълъг и ясен сън,който да запомня.Сънувам много напоследък,но като се събудя си спомням смътно откъси.А това го запомних...
По-странното за мен е 4уството в на4алото на съня.Проро4еството,което си спомних в самия сън и ми се яви в съня като спомен с картина.
Надявам се тези двама прияетли,които сънувах и които толкова самоотвержено застанаха пред вси4ки други,да са ми живи и здрави.Нямам връзка с тях,но се надявам да са добре!
Og din mor ogsaa!Редактирано от 3Be3ga на 23.01.04 19:31.
|
извънземни....
