|
Тема |
и аз за тълкувание ще помоля |
|
Автор |
лилитyk () |
|
Публикувано | 30.08.02 19:38 |
|
|
Сънят ми бе много ясен. Още го помня. Ако си затворя очите - мога да се върна оново там. Даже си спомням, че няколко пъти се будех, а после сънят продължаваше от мястото, на което бе прекъсван.
Това, което ме кара да пиша тук е един елемент само.
Елемент, който ме тревожи.
Седях пред огледало, виждах себе си и една жена зад мен.
Жената ми бе позната в съня, но непозната в осъзната ми действителност.
През цялото време говорехме... всъщност говореше най-вече тя.
Аз слушах и.... държах в ръцете си собствената си глава... сякаш отрязана, но чиста една такава. Т.е. имах две глави - едната на раменете ми, а другата в ръцете ми. И това бе напълно естествено за мен. Нямаше нищо стряскащо, не бях изплашена... напротив - бях спокойна.
От време на време свеждах поглед към главата в ръцете си, обръщах я насам-натам и... усещах допира на пръстите си без да губя усещането за целостта си с другата глава. Само в един-единствем миг се почувствах странно - мигът, в който и жената зад гърба ми ме докосна по лицето без да иска, докато жестикулираше в разказа си. Усещането бе като жужене в гърдите ми.
Та това е.
Някой да има идея какво е?
|
| |
|
|
|