Чакай да се сетя в коя книга четох за сънищата като оставяне на отпечатък в съзнанието на любим човек примерно. Оф, май беше на Майкъл Нютон - "Следите на душите". Имам я в къщи, мога да проверя тя ли беше. Описваше се как, когато си отива някой от този свят се опитва да достигне чрез сънищата до съзнанието на любимите хора, от които си "заминава" и да им остави послание (точно за отпечатък се говореше), че смърта не е край - най-често, или просто да се сбогува и да утеши оставения да продължи пътя си тука. Разбира се, същото нещо се ползва и когато си разделен от любими хора по други причини и ти се иска да ги навестиш...

А за самото ни слизане тук съм чувала, че не се приема с нежелание въпълтяването, а напротив - и особено от по-будните, които разбират, че тук е голямото училище и искат, търсят да се усъвършенстват все по-съзнателно... Друг е въпросът, че като слязат, точно на тях (сега-засега) им е най-трудно поради общата инертност и все още слаба одухотвореност на "царството" ни .

Поздравчеее! :)