определено не го владея, но ми се случва...

когато усетя, че това е сън, той продължава още много, но даже и когато осъзнавам имам поредица от сънища, не мога да избирам кога свършва предишния и кога започва нов, само може да насочвам действието на съня.
Разликата е, че освен че се осъзнаваш, при такова сънуване осъзнаваш и Обкръжението, като нещо което е част от теб също, и може да му влияеш не по-малко, затова винаги когато стигна до осъзнат сън, всякакъв страх, притеснения и подобни изчезват, и си прекарваш весело останалата част от съня...
но иначе, това изобщо не ми помага да запомням сънищата си!!! пак ги забравям, получава се така - осъзнавам ги, даже по време на съня си правя там изводите от видяното и преживяното и след това - забравям сюжета. Но при това положение, не ми трябва чак толкова и да ги помня, защото какъв е смисъла от спомена - да преживяваш отново сънуваното, а когато е осъзнато, няма защо да го помниш...

Последния път беше малко по-различно - не знаех че спя до един момент, усещах че все още размишлявам преди да заспя, докато в един момент не осъзнах че това не са мисли, а е сън, мислите бяха придобили вече и образи, и правеха много повече от очакваното, и ми стана много интересно да осъзная че вече спя... има малко разлика от това да осъзнаваш че сънуваш, и че си заспал - нещо като да си извън "себе си", но нямаше никаква визуален вид това, а само усетих колко е тъмно в стаята, и колко е часа, нещо на което веднага не повярвах, защото не виждах часовника, а просто така се появи един час в мислите ми... така и не разбрах дали е толкова, защото не се събудих, това стана чак на сутринта...