|
|
| Тема |
 Една нощ в страната на сънищата |
|
| Автор | Cияйнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.08.01 05:27 |
|
|
|
Здравейте!
Дали сънува и как сънува човек не е толкова важно, освен ако съня му не се е сбъднал или не го е изплащил до такава степен че да се събуди и години след това да го помни и това което е видял или усетил.
На мен са се слечвали и двете :)))
Моля за ВАШАТА ПОМОЩ за тълкуването на един сън, ако някой се наеме с това.
По принцип моя живот е стресов - нося по три дини под една мишница, така че съня ми не е бил свързан с някакви страхове или фантазии - доста земен човек съм.
Та така в съня ми е зима, много студено, суха зима с малко сняг, вървя през полето по някакъв коларски път. Пишейки ви това отново усещам колко силно и точно виждах и усещах всичко...Студен вятър, но не силен, небето потъмняло от облаци, равнина е , аз вървя напред. Стигам до кръстопът и на една бубуна виждам жена облечена в черна тога от прост и стар вълнен плат с качулка на главата.
Жената е заета с нещо, тя седи на земята, взима нещо, оглежда го и го слага на една страна. Приблизавам се към нея тя ме забелязва и виждам едно куче - нещо като пекинез, кротко и добро да идва към мен, върти опашка, аз го вземам на ръце и изведнъж виждам, че то е с празни очни кухини, че е просто само фасада и въпреди това е живо, веднага го пуснах. Старицата се изкикоти и изведнъж престана със заниманието си, което инстинктивно усещах че за нея е много важно. Не виждах лицето и опитваше се да ми каже нещо не исках да я слушам започнах да отстъпвам назад и изведнъж различих се седи върху кости, много стари човешки кости и подрежда черепите...(не съм виждала никога подобно нещо, но след тоя сън се поинтересувах - да това бяха кости на 200-300години) Отстъпвах назад и съзнавах, че това е самата СМЪРТ, както я рисуват, но не съвсем, тя като видя реакцията ми само махна ядосано с ръка, все едно съм пропуснала нещо важно, което е искала да ми покаже или каже.
За съжаление тук вече се събудих с вик, никога не съм се будила толкова ужасена.
Не ме е страх просто бях ужасена - не знам....
| |
| |
| 
|
|
