Много интересна тема. Доста ясно си спомням като бях дете, почти непрекъснато усещах присъствието на някакви закрилящи същества. А също и за нещо огромно, отминало, може би предишно съществуване, като спомен за сън. С времето обаче, може би с ангажирането на вниманието с тоя свят и най-вече с хората и всичко свързано с това, тия усещания преминаха. А миналото лято сънувах някакво същество, което имаше вид на мой роднина, но иначе усещах, че няма нищо общо с него, нито изобщо с човек. То непрекъснато ме нападаше, аз го удрях с все сила и за момент отслабваше, после пак тръгваше към мен. Накрая бях много уморен, а то ме ущипа по корема от дясната страна и още на следващата вечер усетих, че нещо ми се е подуло отвътре и ми опира в ребрата, особено като лежа в леглото. 2-3 месеца усещах това неразположение, предполагам, че ставаше въпрос за черния ми дроб, но не съм ходил на лекар, после попремина. Тогава точно ме болеше зъб и аз злоупотребих с течен аналгин, за който по-късно разбрах колко е вреден и че сигурно е бил причина, но сънят имаше удивителна връзка, защото почти никога не ми се е случвало да сънувам разни отблъскващи същества. Най-хубавия ми сън беше преди 15-20 години, вървях по една улица в града, а отпред имаше една жена на средна възраст, която понякога я виждах като ангел. Тя ми каза да запаля една църква, която се намираше в града. Може би защото наскоро бях чел някаква статия за палежи на църкви в Норвегия. След време наяве в центъра видях една жена, която много приличаше на тая от съня, само малко по-възрастна и за изненада ме заговори и ми каза, че ме очаква много хубав живот. Аз се притесних и само благодарих набързо и отминах. Оттогава се минаха доста години, животът ми е бил предимно труден, пък ще видим. Все по-силно копнея за усещанията за светлите същества. Мисля, че ежедневните грижи и мимолетни удоволствия са основните виновници за прекъсването на тая тайнствена връзка на човека с вечността.