|
що се сещам за една история. навремето се запознах с едно момиче, с което имахме много силно привличане от преди това. Тя беше много хубава, за което смятам, по вниманието на останалите към нея, а за мен беше нещо, което не съм имал фантазия да си представя че може да съществува, като нежност, сексапил, красота, и не съм срещал нищо подобно след това, нито наживо, нито в интернет, нито насън, и изпитах неописуема обич, такава, че за няколко месеца я целунах няколко пъти по бузата. оттогава се минаха много години и започвам да си давам сметка, че тя не си е представяла да има такава връзка. Обличаше се все по-предизвикателно, от намеци по някое време е преминала в прав текст, което ме е ужасявало, защото всяка една промяна, включително, особено, сексуален контакт, щеше да промени всичко в неизвестна посока, да омърси чувствата. Накрая тя спря да излиза изобщо. Била е безкрайно разочарована и объркана. Всичко живо да ти се натиска безсрамно, а да попаднеш на момче, което да ти се извинява, че неволно е докоснало гръдта ти, и да прави всичко възможно, за да не разбереш каква страшна зависимост си предизвикала. С времето си мисля, че човек няма как да се отърве без да си съсипе здравето, живота и да не се промени изцяло след такава случка, въпреки, че по едно време започнах борба с всички сили да се върна към реалността, и в някои отношения успях, макар тоя свят и хората да ги чувствам все още много далечни и да няма какво да си кажа с почти никой. Но да не спиш с денонощия, да не се храниш, да имаш чувството, че летиш, да си най-щастливото същество на Земята, макар и за кратко, с енергия като водородна бомба, се случва на малцина.
Редактирано от kamen75ognqnov@abv.bg на 11.06.20 01:10.
|
незнам
