Бой, зрелище, кръв... да това е този спорт. От 5000 години същестува бокса. И се приема се като спорт. Там ходят хора, все пак. Дава се по ТВ, олимпийска дисциплина е. Не е зверилник, макар и да наподобява.
Аз принципно не бих гледала и не гледам бокс. С едно изключение, когато Пулев беше набит от Кличко.
Та, аз също не бих отишла, вероятно. Но ако съм на работа ще отида, защото през ум няма да ми мине да изпусна репортаж, който ми се полага. Още по-малко пък ще ми мине през ум да се оплача от човешкия изблик на щастие, за каквото става дума в момента.
Преди години имаше предаване "Скрита камера". Американско. И прекрасно помня един епизод, в който гледаха реакциите на хора, които бяха целувани от непознати. Изневиделица изскачаше непознат (от екипа) и целуваше случаен минувач. Нямаше обиден, шокиран, омърсен. Смях и приятна изненада. Помня този епизод, защото си говорехме у дома, че ако тук някой ни разцелува на улицата ще помислим, че е луд и ще побегнем, а американците се радваха с тяхната си наивна едва ли не радост.
Имаше през годините ден на целувката. И ни насърчаваха по ТВ : целуни непознат
абе, изпедерасти се света, това е
|