|
Ма мен ме занимава гравитацията, инерциалната маса, и ред неща за които нищо не знам.
Светлината преседявала в точка след точка определено време, един вид честота на иницииране, или кво беше честота на дискретност, или дискретна честота.
Някой да напомни с каква тактова честота се ситуират частиците, нещо като двайсе-четирте кадъра в киното, но тук безумна честота.
Ако живеем в симулирана реалност, нещо което след петата ракия много ми допада, значи всичко с религиите си иде ток и жица. " ще станат живи и мъртви" Ми тва като ранглистата на края на играта, кой колко точки натрупал.
Изобщо, замислям се, че нещата съществуват сложни, просто защото като прости не биха могли да съществуват.
Шест кварка ! За сега ! И още шейсет хиляди след хиляда години, и на странни чаровности и суперсиметрия която обаче не била симетрична.
Абе що са направени сложно нещата ?
Двойкаджия си бух по физика, и то оная простата физика. Че за тая сложната ,аз трябва от антиматерия да съм изграден
Пиша я на трезво тая тема, а така гениалните мисли просто не ми идват.
Мисля си за тая гравитация, и пространството. Едно време не си мислех за пространството, но гравитацията си я имаше, и напомняше за себе си.
Начи едно статично тяло, това кърлинг ли беше ? Дето лъскат леда пред една тежка ютия ? И ти го силиш, и то добива инерция ли, импулс ли, и ако те удари в глезена има инцидент. Значи това тяло първо дава зор да го засилиш, после дава зор да го спреш. Ай стига бе ! И как така ! Значи контактува с нещо кое не се вижда.
Етера, Майкелсън- Морли експеримент, уж доказват нещо, ама не и на мен.
Да кажем, господа физици. Да сложим на една отсечка, в край нула - Дължината на Планк, а в другият край на волумето - размера на видимата вселена. Точно по средата като габарит е неутриното, едно от неутриното, че повече били. Ма ний неутрино не виждали, не чували ,само индиректно напипали, ми колко е нагоре до мащабите на видимата Вселена като пропорции ? И колко надолу до крайно възможната малкост на "Дължината на Планк"
Да кажем пространството е плътно нещо от крайно дребни нещица, чорба от ситнеж, и то с сериозна плътност. Таз течност, наричана в случая "етер" да забравим светлината ,от гледна точка на инерциалната маса и гравитацията да я погледнем. Абе нещо интуитивно ми тръпне гениална идея в мозъка, или просто така си мисля.
Да кажем ако материята постоянно засмуква тази чорба към себе си, но понеже отделя енергия по един или друг начин не и нараства забележимо масата.
Един вид към планетата ни постоянно има поток, дъжд от пространство, от тез най малки неща от което то се състои, и този поток увлича КЪМ ! също както дава инерциална маса .
Моля умните да кажат дали горе долу нещо се получи с тез догадки мои, от към другата страна, тоест тяхната. Един вид, нещо казАх ли ?
Смучем пространство, но то не намалява понеже извира другаде пък, трансформира се и пак и пак от един вид в друг.
Малки невидими ситни неща, безплатни но нямат фащане ,а как да ги продадеш тогава, как ?
|
Вий сте простаци !
