Чака ме много творческа работа при това обхванало ме вдъхновение. Лошото е, че само вдъхновение не стига, ми требва и да се работи.
Слава Богу гледам философски на работата, и смятам че настроението е по важно.
А настроението, когато мерна свежото зелено в чинията, и как ми са червейнали тез репички, и как бистро в чашата слънчевите лъчи претърпяват дисперсия. И се замислям колко много атоми в една чаша, колко молекули, и чакат мен, и всеки един някога е бил в ядро на звезда, различни звезди, на майната си, и си докарвам дълбок взрителен и проницателен поглед, и се замислям космогенно , и отправям мислен взор около онези черни дупки кои не са от звезден произход щото са 4 милиарда слънчеви маси, и средната им плътност колко водата, не знам защо. И я обикалям мислено, но така отгоре/отгоре, черна, кръгла, затворена, и викам, дай да бръкна с пръст само, ей така от любопитство ? ма после минавам на друга тема, а работата си стои, аз обичам да има работа, ей така да чака, да тръпне в очакване.
Има един основен въпрос в дихотомията, - бяла ли да бъде ракията или жълта ?
И никой не е надделял в тия две течения, тва като Левски и ЦСКА, е не могат да намерят общ език и това е.
Виж за кюфтетата, доводите са за пърженото кюфте.
|