Аз бях един голям дивак, пакостник, от време на време изяждах шамара, дивотиите ми бяха безчет, понякога даже опасни за живота ми, но съм имала видимо ангел хранител....никога няма да забравя играехме на жумичка и аз за да се скрия на най скришното място се качих в плевника, стар селски плевник понеже си беше стар аз изведнъж усетих как пропадам, просто подът се пропука и паднах на долният етаж...където имаше хармани...в това време крещя помощ, баба ми тича и вече я чух горката как ме оплаква, жестоко е...как не и причиних сърдечен удар тогава, обаче за щастие при падането кракът ми се подпря на нещо долу и аз вместо да се срутя и да свърша кой знае как се бях подпряла долу на някакво разделение от дърво, където се събираше житото и се набрах на мускули и се изтеглих нагоре и излезнах жива и здрава и тогава видях баба ми как беше...умряла направо, бледа от шока, естествено след като се съвзе и разбра, че даже и счупено нямам ми издърпа ухото, плачейки много горко