|
|
| Тема |
 Re: Страхът [re: Baldrian] |
|
| Автор |
jumbles () |
|
| Публикувано | 31.01.19 06:45 |
|
|
|
аз виждам нещата различно
ето така:
Какво се случва, когато едно цвете цъфне в дълбоката гора, където никой не го оценява, никой не усеща аромата му, никой не минава край него и не го нарича „прекрасно", никой не вкусва от неговата красота, от неговата радост, където няма с кой да сподели - какво става с това цвете? Умира ли то? Страда ли? Паникьосва ли се? Самоубива ли се? То продължава да цъфти, просто си продължава да цъфти. За него няма разлика дали някой минава край него, или не, това е без значение. То продължава да пръска своя аромат по вятъра. Продължава да предлага радостта си на всичкото. Когато съм сам, и тогава ще съм така любящ както и когато съм с вас. Не сте вие тези, които създавате любовта ми. Ако вие създавахте любовта ми, тогава естествено когато вас ви няма, и любовта ми няма да я има. Не вие изкарвате любовта ми навън, аз ви обсипвам с нея
а това се случва само когато си гол и истински без опаковка
продължавам да не виждам какво гради страха освен опаковки
Лудостта ми е най-разумното нещо, което ти се е случвало.
| |
| |
| 
|
|
