|
|
| Тема |
 Допитване до чуждия |
|
| Автор |
tirtirlin (член) |
|
| Публикувано | 11.01.19 13:07 |
|
|
|
Здравейте чужди ! Тук ми харесва отчуждението.
Много мразим да ми се навират и фамилиарничат. Така че чуждостта е прекрасно качество. Китовете са някъде там, плуват си и въобще не пречат.
Оказва се, че чуждото мнение понякога е най доброто, понеже хептен безпристрастно.
Питам нещо, което аз не мога да реша, добро ли е, или напротив.
Родителите ми са на сериозна възраст. Особено баща ми е някак сякаш претръпнал към живота.
Живота ми е започнал на селка гара, техният семеен също, младостта им. Работили са на гарата, селската, майка ми най вече, дори и бременна .
Тоест детството ми е минало там, на тях пък младостта. Също така селото на майка ми. Отраснала там, ходила всяка сутрин пеша 12 км отиване и 12 връщане до училището в другото село. Не е ходила може би от 40 години там, къщата остана на брат и той я бутнал и изградил нова.
Въпроса е, сега в заникът на живота на тези чужди за вас хора, ако ги разведа по тези места където им минало детството, младостта, дали това ще им подейства като емоционален заряд, или напротив тъга - жалба за младост ще донесе.
Не съм наясно в тази дилема, и питам чуждите, близките не щъ.
| |
| |
| 
|
|
