|
Виж как добре си схванала някой неща, ама пак си им лепнала твоите си обяснения, които нямат и частица истина.
"моделът ти е толкова вкостен" - Разбира се, че е вкостен, защото е МАСКА/РОЛЯ. Един милион пъти съм го казвала, че това тук е просто един театър, в който играя определена роля. А за да се възприеме една роля от публиката и да бъде запомнена, то тя трябва да е закостеняла и предвидима. Развитието на образа, би довела до размиването му и загуба на интерес от публиката. Както ти загуби моят, защото си променила персонажа си.
И както виждаш, моята тактика работи, защото ме следиш дори във фейса. И не си единствена, не се притеснявай. Имам си фен групичка от която ти си само част. Криете се като типични мишки и гледате как си живея живота. Защото, слънчице, това тук и образа ми тук, не е никаква част от моята съдба, камо ли от живота ми. А участниците тук, дори нямат бегъл достъп до живота ми, съдбата ми, вселената ми. Цялата ви информация е от ИНТЕРНЕТ. Ако за теб, нета е съдба и живот ... жива си за оплакване.
твърде си ангажирана да му приписваш собствените си интерпретации
Да, така е, но пак не си схванала същественото.
1. Всяко човешко същество, има един и същи набор от качества. Няма как да припиша нещо, което другият няма. Може да му се иска да няма, но това си е само негова заблуда, а не реалност. /Виждам, че не си схванала дори малка част от "забавничкото" което написах. Но пък с такъв патос се опитваше да го прикриеш. Сложничко ли ти е?!/
2. Ако приемем, че всяко качество е цвят, то може да се каже, че едни цветове ги обрисувам като по-ярки отколкото са, а други по-изсветлели отколкото са. Елементарен начин за провокация, който ти владееш до съвършенство. Т.е. не ме вини за нещо, което не ти е никак чуждо и демонстрираш дори в този си пост.
3. ДА! Бях ангажирана да приписвам нюанси от цветове на определени никове, за да провокирам определено поведение и то напълно съзнателно и целенасочено. Никога не съм го отричала, дори съм го заявявала в прав текст. "Ако искаш да скриеш нещо, го постави на видно място." Кой ли ще повярва на истината, ако не се опитваш да я скриеш?!
Не мисля, че ти някога би могла да опознаеш някого, в ИНТЕРНЕТ?
В реалният живот, доста хора ме обвиняват в обратното. А други са ме приели за близък човек, пак поради противното на това ти твърдение. Ама защото в реала не играя роля, а съм себе си. Защото тук само обяснявам, а в реала демонстрирам. Ако беше приела поканата ми за живия живот, щеше да го видиш и сама.
Няма нормален човек, който да смята, че интернет е мястото в което можеш да опознаеш някого. Защото човек се опознава чрез делата му, а не чрез приказките. Локуми всеки може да разтяга, а словото е само начин за манипулиране. Наистина ли си толкова повърхностна и изолирана от живия живот?
Та, ти никога не си ме познавала
Еврика! Харесах една твоя роля, която добре играеше в достатъчно дълъг период, заедно с още неколцина. Така успяхме да сътворим сюжетна линия, която превърнахме в една добра постановка. Тази постановка имаше режисьор и сценарист, но за съжаление, ти беше само актриса в нея. Не ми трябваше да те опознавам, трябваше ми само да те поддържам в ролята, за да се получи постановката. Т.е. беше това което ми трябваше в онзи момент, а сега просто не ми трябваш, защото нямам време за нови постановки.
Много съжалявам, но наистина не те помня. Ти не си част от моята идентичност, но още се чудя, защо аз съм част от твоята?
Обаче, няма човек дори в нета, който да ти повярва на това: "буташ се между шамарите, а после тичаш да се криеш цвърчейки като мишка-жертва."
Много ти се иска да е така, но уви. Тръгвам си, само след края на постановката и винаги се връщам за бис. Дори сега, когато се появих просто за една кратка сценка/ сори, нямам време за повече/, ти ме повика на бис и аз се върнах, за да удовлетворя желанието ти. Нали, много съм щедра.
Както се вижда, ти няма какво да ми обясняваш, защото дори не осъзнаваш какво става около теб, слънчице. Долавяш някакви работи, но до там.
Новата ти тактика, да не влизаш в диалог, а само да лепиш оценки на изказванията на говорещите с теб, показва мноооого голям страх. Дори трябваше да те подканям, за да ми отговориш ... пак демонстрация на страх. Що така, слънчице?!
Пробвай пак с лаконичните кратки постове, повече ти се получаваше и повече прикриваха слабостите ти.
А това, да се правиш на ударена и на не разбрала. Ама как, ама защо, ама ... моля те, толкова е детинско. Започнах да се чудя, дали наистина си толкова глупава.
А тактиката на Джъмби, първо да провокира диалог, а после да се прави на ударена и да обясняваш, че видиш ли е над нещата и дори не искаш това .... падение и то голямо.
Който не може да ходи по земята, си надува розовия балон около себе си и витае в облаците. Което си е тоталното падение. Ама никога няма да си го признаете. Дори не знам, дали го осъзнавате. Но при всички случай, изглежда жалка картинка. Като царя с "новите дрехи". Киприте се като облечени царствено, но само във вашите си очи ... нали се сещаш как изглеждате в тези на околните? ... О да, те не разбират, вЕрно.
Е, това беше! Надявам се да съм удовлетворила нуждата ти да ме четеш, защото наистина нямам повече време за писане.
И още чакам поканата във фейса. Както винаги, много думи, но никакви дела.
Остани си със здраве, слънчева мишчице!
|
Получаваш така желаният бис [re: Vitalite]
