|
Запъхтян и кален котаракът в чизми едва успя да хване влака за в къщи.
Просна се на скамейката в купето след пореден изморителен работен ден в приказката.
Я ! кого виждат очите ми !/помисли си котаракът в чизми/ .
С капела и наедряли форми под рокличката до прозореца седеше котката на Шрьодингер.
Усмивката и доста асиметрична тип "Мона Лиза" и едните устни завиваха чак зад врата.
Ще си мълчим /помисли котаракът, така е възпитано, и не е нахално, а и какво толкова можем да си кажем/.
Интересно/пак си помисли той, дали е женена и дали е дашна, или и двете/.
Глупости ! перна се през мислите с мислена ръкавица котаракът,- та ти си женен бе бей ефенди, и жена ти се окоти с второто котило едва преди седмица, и ако си нямаш работа брой ги.
Да така е ! /мислено въздъхна той, и едното му око стана по жално от другото/.
Животът е тежък,/продължи да се вайка той/ кредити, ипотеки, пък ти си живей в приказки и си вярвай.
- Виждам че сме от една порода ? /заговори го котката, и едното и око стана по влажно и топло от другото/
- Емии....порода, то май няма значение все нещо ти се спуска като роля.
ПП. Ъъъъъъ.........продължавайте вие нещо ми изфиряса вдъхновението, изпари ми се сценария, иначе около пестин страници текст бяха, но ми се напи мозъка, и се ресетна на нула.
Може още персонажи, даже е желателно, джуджета, снежанки, магьосникът от Оз , Дон Домат и Лукчо, да влезе и Ана Каренина, даже я бях предвидил, и граф имаше, ма аз като се напих и те отлетяха.
Ако не можете да пишете глупости, тази тема не е за вас !
Редактирано от tirtirlin на 27.12.18 14:17.
|
Котката на Шрьодингер/приказка с отворен код/
