|
|
| Тема |
 Старите хора |
|
| Автор |
Trickyy (Висока) |
|
| Публикувано | 23.12.18 19:22 |
|
|
|
Тази вечер, така предпразнична и заредена с много настроение, получих новина, която натъжи сърцето ми и преобърна душата ми.
Как само срещаме хора, за час, два, десет и те оставят незабравими дири у нас. А някои познаваме цял живот, без да успеят да докоснат и косъм от косата ни.
Пролетта бях на едно събитие, официално, много скучно. Цял ден горе долу си седях с официалната рокля на една пейка навън и си говорех с една възрастна жена, на към 85 г. Не усетих как мина деня. Такава силна връзка ни се получи. И да не мислите, че сме си говорили за болежки, не. Никога няма да забравя блесналият й поглед, когато ми разказваше как са пушили на млади години и как са флиртували с момчетата. И какви лудории са правели. Духът на тази жена беше несломим. Днес е починала. Стана ми много тъжно. Никога няма да я забравя, защото, макар да я срещнах само за няколко часа, успях да извлека чувства и преживявания, които да интергрирам в своя живот.
По същият начин ми се получи и с един дядо преди 20 години. Цяла вечер седях до него и си говорихме.
А, да не споменавам любимата ми прабаба вечер се залепях до нея, тя ми даваше една ябълка и ми разказваше как са я откраднали за булка накрая си призна, че малко и сама си е тръгнала или пък за жълтиците и златните пендари никога не съм ги виждала, но беше убийствено авантюристично да вярвам, че ги е имало.
Светла им памет на хората, които оставят следа у нас.
| |
| |
| 
|
|
