Странно, че сме в съвсем различни "сфери" на социума - ти - женен 3 пъти, аз - никога неомъжвана, но те разбирам напълно какво казваш и поддържам идеята ти. Само ще ти цитирам моята баба "никога не се омъжвай от съжаление към даден човек". Според нея това е било пряк път към неуспешен брак.

А сега нещо любопитно: в класически Рим, ако 1 година съжителстваш с един човек (на семейни начала, дето му викат сега), или по юридически "в конкубинат", след изтичането на тази година се считате за женени и всички права и задължения на женените се отнасят и за вас. тя Клеопатра така се намъкнала при Цезар и живяла не една, а три години в Рим, за да може да узакони синът си от него - Цезарион. Тя и Октавия си била там, в Рим, и фактически Цезар по закон си направил харем, ама айде сега, те са властимащи, всичко е възможно при тях.

Аз ако бях римлянка така като гледам бащата на синът ми щеше да ми е законен съпруг, защото имаме доста повече от клеопатрените години на съвместната житейска сметка. Но не сме в Рим, и аз официално съм си мома, а той даже може да се пише девствен, ако това му е мисията в живота. Изобщо - совите не са това, което са.

Quod licet Iovi, non licet bovi

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите