Благодаря за отговора...: ) Друго си е като има комуникация.. и изразяване на лична позиция, някак всичко добива определен смисъл. За това обичам и диалозите, човек научава много повече, от всяка прочетена книга, макар и древна да е тя...
Разбрах те, но това което ми казваш е невъзможно, за мен. Това е Земен живот. Духът и тялото са едно цяло, не можеш да ги разделиш, а направиш ли го, никога няма да бъдеш щастлив. Чрез сетивата си, ние приемаме външния свят, а те пак принадлежат на тялото. Ако не докоснеш, няма да усетиш, ако човек никога не е имал ръце, той не знае какво е допир. Ако не видиш, няма как да изградиш представата си за света, образите му. Ако не чуваш, няма как да знаеш какво е песента на Славея. Ако не помиришеш, как ще знаеш какъв е аромата на розата? Какво е любовта без докосване, както е тъгата без сълзите...
Разбираш ли ме? Духът и тялото са просто едно цяло, няма как да ги разделиш или отделиш. Духът може би се отделя само когато човека умре...ако въобще и това става.
Състоянието на щастие на удовлетворение и опиянение са единствено, когато човек е в хармония със себе си и околния свят. Когато чувства, диша и живее. Когато не спира обмяната на енергия, дава и получава...
Разбирам, че е по-лесно да се живее с някаква супер идея, за друг свят, за сливане с Бога, за някакви древни Истини, ама...това повече вреди, отколкото помага.
Сега ще те попитам нещо. Ти като погледнеш назад в живота си, какви спомени имаш? За какво си живял? Колко хора си направил щастлив? Колко споделени мигове имаш? Въобще какво си направил с живота си?
Другото което не ми харесва в тези книги е, че се опитват да направят човека тотален егоист, а то не е така, всичко е обмен и споделяне. За мен.
Казах мнение и спирам, защото всеки следва своята Истина. Ти намираш твоята в древните книги и илюзиите, аз моята в друго...и двамата вървим по пътя си.
Хубав ден от мен. Това е просто мнение...и сори че е толкова дълго...обещавам няма повече да се отплесвам. : )
|