|
Решил съм тук при Вас да зачекна един философски въпрос, който може да се окаже, че не би бил много сложен за Вас, като разрешение, но мен ме вълнува. Та вълнува ме това според разбирането на всеки един човек, какво означава да си умен? Хайде това да определим, че някой е тъп в повечето случаи се оказва просто. Например някой, като не знае нещо или като не се справя с някаква задача съответно това би могло да е така, защото е тъп. Но по линия на това според мен къде по трудно е да се даде някакво философско определение за това, кой е умен? Но макар и да знаем, че има направени едни или други тестове за интелигентност, ала те дори да са получили някаква стандартизация в крайна сметка и те са субективни. Тъй като например даден индивид може да получи от тези тестове твърде висок IQ, като резултат. Но за получаването на един такъв коефициент не е гаранция, че същия този човек ще може да постигне нещо, кой знае, какво смислено в живота си и той същия така и да си живее, като един тъпак с високо IQ. Ето за това на мен ми е интересно според всеки един, какво означава някой да е тъп или умен човек?
И за да не съм голословен съм решил да изтупам своя мироглед по въпроса. И без да се правя на велик откривател на топлата вода съм решил да стъпя върху нещо, а именно за това което е казал философът Карл Маркс, т.е. че „битието определя съзнанието”. Съответно и в този смисъл не Ви ли се е случвало след като заспите и започнете да сънувате нещо да забравите, кои точно хора сте всъщност и напълно да се потопите в сценария на съня до момента в който не се събудите и разберете, че всичко е било само сън? В такъв смисъл явно прав е Маркс, като е казал, че „битието определя съзнанието”. Тъй като ние докато спим и тогава сънят ни всъщност се явява, като единствения морал за съзнанието. Положение което на мен ми дава обяснение защо има и такива сънища в които освен, че можем да полетим или да падаме или да правим неща непознати на нашия характер до степен в която действително съновидението се явява, като единственото за което може да се залови сънуващия, като свой морал. Защото ние може след това да се събудим и всичко да изчезне. Но нещо което вече е било преживяно как то да изчезне? Като отделно от Карл Маркс психоанализата, като вид учение това и ни кара и изисква от нас да не пренебрегваме нашите подсъзнателни преживявания, тъй като те са една част от нас. И за което очевидно хората все повече искат да могат да тълкуват сънищата си и да ги разбират, защото това оправяло едни или други проблемни сфери от характера им.
По пътя на всичко това и аз стигам до своето определение за това, какво е да си умен? Като на първо място не поставям несъзнаваното, подсъзнанието, безсъзнателното или различните пребивавания на съзнанието. А нашите мисли, тъй като мислите са най-важния фактор за разбирането на света в който живеем. При което съвсем естествено мислите трябва да бъдат част от разсъдъка, като условие в моя случай, за да имаме тяхна логика. С други думи човек да може да умее да борави с мислите си да ги ползва за себе си или не, няма значение. Защото в обратен случай те могат да бъдат някакви разхвърляни безсмислици без логическа връзка. При това положение аз вече мога да задам и въпроса за мястото на съзнанието? Та идеята е в това, че именно съзнанието придава значение на нашите мисли. Като това го казвам под предлог, че колкото хора има толкова и различни начини на мислене има и съответно логика. За това ние трябва да имаме нещо, което да придава значение на нашата логика, което е съзнанието. В такъв случай мога да кажа, че на втори етап умен е този, който е с развито съзнание.
Та това е за мен умен или тъп човек. Умен е този който успява да има комбинация между разсъдък и съзнание. Съответно тъп е този който не може да я изрази. И стигам до тук. По нататък не бих искал да мисля. Защото не се чувствам толкова зрял. Та Вие как мислите по въпроса философски или не казано, кой или в какво би се изразявало някой да е тъп или умен???
|
Тъп или умен
