|
Ако четете това, значи днес съм се омъжила. Просто се е случило, колкото и да не ми се вярва. В един момент плачеш на романтичните филми, когато главните герои се целуват, тя е в тюлено бяло, а той - дискретно елегантен. И след това започваш да си мечтаеш да влезеш в сценария и ти да си в главната роля. Филмът има и име: "Моята голяма българска сватба"!
Предложението
"Ще се ожениш ли за мен?!" Няма ток, той е коленичил и е хванал ръката ми. Дори и в тъмнината мога да видя блясъка в очите му. Или по-скоро си го представям. Като от корицата на онези книги, които четях тайно като малка, а по-късно навлязоха със "срамното" и неинтелектуално име "любовен роман". Когато казвам "Да", е толкова естествено. В този момент изобщо не се замислям за всичко, което предстои по пътя към сватбата. Изглежда измамно лесно, някак си близо. Мислено помпам мускули и си го представям. Отиваме, подписваме се, служителките от "Радостни обреди" ни се радват колко сме влюбени и готово. Защо пък да е трудно да се омъжиш?! Започваме да мечтаем. Ритуалната зала е точно до неговия блок. Стигаме дотам пеша, облечени с дънки. С нас са кумовете и двама, трима гости за разкош. Сключваме брак, връщаме се обратно вкъщи и си спретваме малко домашно парти. Звучи наистина хубаво и самата идея за сватба започва да гъделичка съзнанието ми.
Оповестяването
Нещата излизат извън контрол още на другия ден след предложението. В един момент ти се иска всички около теб да знаят, че се омъжваш. После - същите тези хора да дойдат на сватбата ти. Вечерта равносметката е - около двеста души поканени и още сто, на които не си казал, но все пак прехвърляш наум и тази възможност. Тържеството по дънки леко избледнява и започвам да си представям средно голяма циганска шатра с бурни веселби под нея. Все още не ме е страх. А и в началото никой не вярва. Да сключваш брак по време на криза, звучи като стар комунистически виц. Не пишем покани. Оказва се, че в днешно време те са повече отживелица. Романтичката в мен се бунтува, спомням си как като малка кътах под възглавницата изрязани рисунки на преплетени сърца и усмихнати булка и младоженец. "Ще дойдеш ли на сватбата ми?!" Повечето, на които се обаждам по телефона, казват: "Да", и с това каненето приключва.
Документите
Ходенето по мъките всъщност започва с подаването на документите. Интернет е велико откритие, но всичко се прави лично и на място. На страницата на "Радостни обреди" весело пърхат с крилца нарисувани, розовобузести ангелчета, а над тях прелитат бели гълъби. Романтиката приключва със списъка от документи: медицинско, освидетелстване от психиатър (ако сключваш брак, няма начин да не си луд), няколко декларации и фактура за озвучаване (Менделсон сигурно има останали живи роднини, но дали им плащат процент?!).
Не може просто така да си запазите час за подписване. Първата "крепост" е "централата" на радостните обреди. По телефона общинска служителка промърморва: "Елате и ще видим". Канцеларията надминава очакванията. Намира се на втория етаж, влиза се през мръсен безистен. Очуканата табелка на столична община някак си запада под огромния надпис: "Илици и копчета". По нищо не личи, че вътре се подават документи за сключване на граждански брак. Единствено пожълтяла от времето и покрита с плексиглас снимка на младоженци придава мъничко празнично настроение.
Вътре в сградата кабинетите са подредени тематично - на първия етаж се мъдри
надпис "Психолог"
и едва над него - светая светих на сватбите. Вратата леко проскърцва и внезапно се озовавам в друг свят, декориран в бледозелено, дантела и воали. Кабинетът прилича повече на булчински магазин - по рафтовете са наредени стъклени слончета, керамични мечета с издути коремчета, кристални пантофки, изкуствени бели цветя и воали. Всичко това - декорирано с панделки. По стените, овързани около чашите за шампанско, вплетени в столовете за посетители. Ослепена от цялата тази белота някак си приемам безропотно разпита на служителките - кой брак поред е това, кога ще се вричаме и дали се омъжвам по своя воля. Процедурата е наистина кратка - снимат ти личните карти, плащаш 50 лева и си готов. В замяна получаваш наръч от документи, както и книжки с ценни указания, писани от незнаен романтик. И за да не ти е толкова безметежно, в глава "църковен брак" се напомня, че венецът, който се слага на главата на младоженката, е "символ на невинността и победата над блудството преди сватбата". Така де - никакъв секс!
Insomnia
За да организирате средно голяма сватба в България, ви трябва някой с качествата на пълководец или кален в битките генерал. В противен случай сте обречени на безсъние и обикаляне из всякакви институции. Колкото по-малко дни остават до сватбата, толкова по-рано ставате, за да ви стигне времето и все пак да успеете да се доберете и на работа.
След като вече сте успели да превземете цитаделата на гражданските обреди и ритуали, втората и някак си непреодолима пречка се оказва ресторантът. С "компактния" списък от 100 гости ти трябва място с обемите на пловдивската панаирна палата. Ресторантите в София, които предлагат това, се броят на пръсти. Повечето са запазени от месеци и се започва ходенето по мъките. В един момент се случва чудо. Маринка (това е свекървата) намира Любо (ресторантьора). Маринка е дейна, не изпада в паника и е точно човекът, който може да спаси всяка една отчаяна ситуация. Любо има талант на политически пиар и сякаш си е сбъркал професията. Не говори много, гледа преценящо и дава блестящи идеи. "Ще сложим тук 12 души, от другата страна още толкова. Алкохолът трябва да е донесен ден преди сватбата, за да бъде студен", докато обяснява, той разчертава на лист схема с масите и вече е подредил гостите. Обръща се, с жест на фокусник вади няколко снимки от отминали сватбени партита. Предвидил е всичко. Дори и бяло, поръсено с розови листенца платно, където булката стъпва. Също и медно менче, което младоженката да ритне, преди да пристъпи към гостите. Питам колко силно трябва да се ритне (в мен все още дреме недоразвилият се талант на Уейн Руни). "Е, лекичко. Имаше една булка, която ритна менчето толкова силно, че то излетя и удари в главичката детенце, застанало до бара", усмихва се Любо и любезно предлага: "Кафенце?! Ще ми го платите след сватбата".
Роклята
Третият проблем, с който се сблъсквам челно, е роклята. Сватбената рокля. Връхлита ме като лятна настинка. Беглата ми престава за пазаруване е свързана с най-много половин час обикаляне. Предварително съм обявила, че не искам сватбена рокля, но се улавям, че тайно преравям интернет сайтове на булчински салони. На снимките моделите изглеждат щастливи, прегърнали букета, грациозно присвили краче. "Гълтам" корема и изпъчвам гърдите, но няма дори и бегла прилика с манекените. "Имате ли ГОЛЕМИ сватбени рокли", питам продавачката в един от поредните магазини. Имат. В следващия момент съм напъхана във възможно най-тясната съблекалня и се блъскам в останалата сватбена конфекция. Да облечеш булчинска рокля, се оказва неочаквано изпитание. "Застанете с гръб към мен, аз ще хвана роклята", нарежда едната продавачка. Другата има по-добри идеи: "Не, обърнете се обратно, ще я насоча към вас!" Жената хваща долната част на приличащото на торта тюлено чудо и после казва: "Влезте!" Плахо недоумявам къде, а продавачката ме подканва - влезте в роклята. Никога не съм влизала в рокля. Поемам дълбоко въздух и се гмуркам. В един момент роклята се заклещва някъде в областта на гърдите и платът отказва да помръдне нито напред, нито назад. Продавачката подпъхва ръце под воалите и започва да натъпква и малкото ми останало достойнство в бюстието. Няма как да носиш такава рокля, без да загубиш равновесие. Пришитите обръчи се клатушкат наляво и надясно и се чувствам като матрьошка със сватбена рокля.
Равносметка
Моите приготовления за сватбата траят около месец. Да, срокът е безразсъдно кратък. Но вече знам, че след като сме издържали всичките изпитания, нищо в живота не може да ни уплаши. Само се моля на сватбата ми да не вали. Днес се омъжвам.
|
Моята голяма българска сватба
