|
Една приятен житейски съвет гласи: "Не разваляй кафето със захар и любовта с брак".
И ако много хора с лека ръка посягат на първото, все повече от тях се замислят дали да направят решителната крачка и да произнесат заветното "да".
Ако се доверяваме сляпо на философите, то те твърдят, че в нашия свят всичко се подчинява на определено равновесие. А това от своя страна означава, че има мъже, които веднага след завършване на училище се втурват да създадат дом, да си намерят съпруга, да я дарят с пет деца и скучен живот, но също така и че се намират жени, които не се нуждаят от подобни "придобивки". Нито в настоящето, нито в далечното бъдеще.
На свой ред психолозите се съгласяват с гореспоменатото - такива особи наистина има. Те не са много, но не са и по-лоши от омъжените, могат да имат всичко, което притежават съпругите, трябва само да го пожелаят.
Единственото, което нямат, е спокойствие. Защото обществото, най-вече съставено от семейни, не може да повярва и да се примири, че едно момиче не се нуждае от съпруг. В повечето случаи на "нещастната" самотница й се приписват най-различни недостатъци - възраст, отблъскваща противоположния пол, прекомерна самоувереност, неспособност да си намери партньор. Но не винаги е така, както изглежда. Състоянието "безбрачие" е необясним факт.
Младо и зелено (до 22 години)
Приятелката ми най-неочаквано реши да се омъжи, а е само на 19. Допреди два месеца ние двете най-безгрижно се подвизавахме в обществото, привличайки завистливи погледи. Достатъчно ли време мина оттогава, за да забравим напълно саркастичните ни разговори за семейния живот? На мен ми се струва, че не. Но се оказва, че така ми се струва само на мен.
В момента приятелката ми си избира халка, свиква с чуждата фамилия и изглежда щастлива. А аз, честно да ви кажа, съм в ужас - не мога да си представя всичките тези роднини, които се множат постоянно, мъж, с когото да деля жилището, да търпя хъркането му и непрестанните му капризи, майка му, да бърша прах, веднага след работа да тичам вкъщи и цяла вечер да се суетя в кухнята. С две думи - семеен живот.
Но най-много ме притеснява планът по изпълнение на съпружеските задължения. Говоря за децата, за малките "дяволчета", за наглите, нервни подрастващи и за тези същества, в които се превръщат те най-накрая. За това, че животът на майката минава в грижи за тях и неизбежно идва старостта. И къде е щастието в случая?
Извод: На тази възраст и момичетата, мечтаещи за щастлив брак, и тези, които се обриват при произнасянето на думата "брак", са нормално явление. Виновник в случая е крайният максимализъм. Първите виждат нещата в розови тонове - започвайки от сватбената рокля и завършвайки със сладките пеленки и дрешки на малкия наследник. Вторите гледат на семейството през черни очила - затвор и скука.
Изход: Живейте както ви харесва, без да се доказвате на никого. Така и така разсъжденията ви за свободата ще се изтълкуват като пълни глупости и липса на опит.
Живот на бързи обороти (на 23-27 години)
В компанията ни има едно момиче на 25 години. Не е омъжена и не желае да е, въпреки че възможности не й липсват - има собствено жилище, добра работа, дългогодишен приятел... и достатъчно свободно време. Но тя знае как да разполага с последното - пътешествия, флиртове и други любими занимания, от които няма намерение да се отказва за нищо на света. Семейството е стабилно нещо. Не ми е там силата", казва самата тя.
Извод: Момичетата, които отскоро са самостоятелни, няма да се разделят така лесно със свободата си. Те се опитват да вземат от живота всичко, докато са млади, здрави и времето им позволява да задоволяват желанията си.
И колкото повече използват преимуществата на свободния живот, толкова повече тази ситуация започва да им харесва. Постепенно думата "брак" изчезва от житейските им планове. Пък и защо да предприемат такива крути мерки, като и така им е добре.
Изход: Да се спасяват с твърдението "живее ми се" не е най-добрият вариант. Да търсят спасение в компанията на приятелки, също не е много ефективно. Така че, изходът е търпение или нов кръг познати, които имат сходни възгледи за брака.
Бунтарството (на 29-35 години)
Да не се омъжи до 30? Това е пълен провал според закоравелите възгледи на обществото. Жената е сочена с пръст като неудачница и каквито и доводи да изтъкне в полза на безбрачието, колкото и известни хора със сходна съдба да посочи, няма да помогне. Всичките й близки ще я съжаляват и ще се опитват да й намерят мъж.
Извод: 18-годишното момиче, което е твърдяло, че не иска съпруг, вече е пораснало, но не е променило възгледите си. Защото се е родило странно. Такива жени по принцип са малко, но те са свободолюбиви, амбициозни и всестранно развити личности. Ясно разграничават значението на думите "любов" и "брак", стремят се към първото и не се нуждаят от второто. Ако на тази възраст жената не премисли и не се реши на стъпката към райсъвета, най-вероятно няма да го направи никога.
Изход: Най-тежките доводи на неуморните "сватове" са децата, които жената е "длъжна" да има. А ако роди без брак? Дали това положение ще задоволи строгия морал на околните? И какво остава - да избяга някъде, където никой не я познава и няма да я тероризира с въпроси за семейния й статус?
Записана в Червената книга (на 35 години и повече)
Извод: Такава жена е смятана за извънземна. Изобщо какво прави тя на Земята? Жените над 35, искрено твърдящи, че не желаят да се омъжват, са охарактеризирани като побъркани. А точната диагноза е: "Невроза, получена вследствие на надежди да си намери мъж". И тя ще я съпътства през целия й живот.
Изход: Най-добре жената, решила да остане без съпруг, да спре да доказва на околните предимствата на това да си сам. Те така и така няма да й повярват.
В крайна сметка, нали всеки от нас е свободен да избира съдбата си, без да се съобразява с мнението на обществото? Колко хубаво щеше да е наистина всичко, ако хората умееха да уважават индивидуалността и не се опитваха да нарушават личното пространство на другия?
А въпроси от сорта на: "Няма ли да се омъжваш?" и "Имаш ли някого предвид?" са липса на такт, която възпитаните и умни хора не си позволяват. Да не си омъжен - не е престъпление, и никой няма право да съди жената, решила да живее без брак. Така че, успех в живота и любовта и не забравяйте, че има и друга приятна музика. Не само сватбеният марш на Менделсон просълзява и умилява.
|
Плюсовете и минусите на живота без брак
