В разрез или в допълнение на казаното по-горе - най-важното е $годежът$ да е такъв, какавто вие двамата си го представяте и си мечтаете за него. Ако за вас това е романтична разходка по плажа нощем, или посрещане на новата година във Виена, или семейно събиране вкъщи с искане от бащата, нека да стане, както ви е по сърце и на двамата. Искрено си споделяйте, защото иначе има горчивина и недооценяване на усилията на партньора. Ако нещо не ви допада, си го кажете един на друг без недомлъвки и задръжки, защото това сплотява много повече от позите и демонстрациите на любов с диаманти и гигантски букети от червени рози.

И за да не звучи голословно - аз имам един развален годеж зад гърба си и в него имаше малко такъв елемент. Тогавашния ми партньор с много вълнение коленичи, подари ми пръстен и аз бях наистина щастлива, но с присъщата ми практичност си поръчах лично в ЕлГрадо копие на това $пръстенче$, но от бяло злато с 3 истински диаманта (те си бяха толкова на брой камъните и в оригиналния). Принципно за моя вкус този пръстен беше прекалено дребен, но аз си го носех с удоволствие заради символа. От друга страна обаче жълто злато не харесвам и миниатюрни стъкълца не приемам да нося. Ако ще е класическо бижу, да е стойностно, иначе в моите кутии има толкова различни бижута от коприна, шарени камъни, глинени мъниста. Въпросът не е в стойността, а във вкуса на дамата. За мен всеки стил си носи цената - класически годежен пръстен си върви с диаманти, етно бижу с големи шарени нескъпоценни камъни.

Най-важното във връзката е откровеността и доверието. Прикриването на емоциите вреди. Бившият ми годеник все си страдал как не съм била одобрила избора му, ами да се беше консултирал с мен за вида като не може да оцени бижутата, които по принцип нося в какъв стил са. Хората си имат вкус.

Та това беше, ако все пак решите да има пръстен.

Редактирано от jana на 17.11.08 09:52.