|
|
| Тема |
 Не ви разбирам |
|
| Автор | oзaдaчeнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 05.06.05 22:36 |
|
|
|
Преди седмица приятелят ми неочаквано предложи да се оженим, както си седяхме и говорихме в едно заведение. В този момент осъзнах, че не мога да направя тази крачка, че ще си загубя свободата, че всичко ще трябва да споделям с него, че вече няма да бъда аз, ще сме двама души, а неговите проблеми ще станат и мои проблеми, както и обратното. Всичко това ми мина през главата за минута, но беше достатъчно да му откажа. Оттогава не ми се е обаждал и явно ме напусна. Не съм съжалила нито за миг, че отказах, но съжалявам, че вече не сме приятели.
Най-лошото е, че аз наистина не се съблазнявам от брака, а всичките ми приятели вече са женени и се чувствам някак...като извънземна.
Та искам да ви попитам, вие всички тук с радост ли приехте да се омъжите? Наистина ли сте щастливи, че ще предприемете тази стъпка в живота си? Не се ли опасявате, че човекът когото обичате, може да се окаже съвсем различен, щом заживеете заедно?
| |
| |
| 
|
|
