|
|
| Тема |
 да бъде или... |
|
| Автор | Flicka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.06.05 10:30 |
|
|
|
От самото начало моля да ме извините за написаното отдолу. Тук цари много приповдигнато настроение, а на мен то буквално ми се изпари...
Накратко, моля споделете как бихте постъпиили...Планирахме с лЮбимия сватбата в края на август. Моите родители не приеха: тръшкания, караници- той не бил за мен, защо сме избрали да се женим на другия край на БГ...Както и да е, избора ми и сватбата си е мои. Организирам си я аз, т.н. и те дали ще се вклЮчат или не изглеждаше повече техен проблем, не мой...Аз се постарах максимално...
Обаче...преди 2 дена след дълго мълчание от 2те страни, майка ми се обади, че е много болна. До август може и да се оправи (само за това се моля), но пък се съмнявам, че ще може да присъства...Ако пък (да не дава Господ) нещата се влошат, ясно е, че сватба няма да има...
Ние вече направихме някои постъпки (организация), но това не е проблем...Напълно съм объркана. Уби ми се радостта и желанието за каквото и да било. Само за нея мисля...Искам да съм до нея, да се грижа за нея, а съм на >2000 км.
Седим и мислим с моя, какво да правим...да отлагаме сватбата (грубо значи за още 1 година)... да я местим при нашите (практически невъзможна организация)...От друга страна, това може да се окаже последното нещо, което майка ми може да види и сподели с мен...Всичко си простихме и не мога да си представя, че няма да е до мен ...
Нямам сили да мисля повече, а още по-малко да говоря с нея. чувствам се голяма егоистка, че в такъв момент, продължават да ми се въртят мисли за сватбата...Въобще пълна каша
| |
| |
| 
|
|
