много се смях, докато четох историите... и още по-смешно ми стана, като си припомних нашите приключения....
- дойдоха да ме вземат при предварителна уговорка, че няма да има наддаване, надиграване, трошене на врати и т. н. да, ама някой се опита да каже, че такава булка не се дава без пари... и кума като се врътна и вика: "хич не го увъртайте, че виждате ли го тоя младоженец - едва сме го кандардисали да дойде, а пъки вие сега..." и се обърнаха да си ходят!
- в ритуалната зала - идва време за халките и не можем да се разберем с госпожа водещата на коя ръка да си сложим халките - ние си ги бяхме направили за лявата ръка, пък тя настояваше да ги слагаме на дясната и поспорихме малко. накрая се наложи да стоя със стиснат юмрук до края на церемонията, че да не ми изпадне халката от дясната ръка.
- църковната венчавка - в портестантска църква, уж всичко беше уговорено, обмислено, уточнено, пък г-н пасторът от вълнение ли, от що ли пропусна момента, в който младоженецът да вдигне воала и да целуне булката. майтап! излизаме пред църквата за снимки и поздравления, пък аз... със спуснат воал!
- и пък църковната венчавка - насред церемонията пасторът взима кутийката с пръстените. добре де, ама моят пръстен влизаше точно в пръстена на мъжа ми и някоя умна глава ги беше мушнала така - един в друг и двата заедно изправени в кутийката... като погледнеш отгоре, все едно има само един пръстен. отваря пасторът както си говори и леко смутено казва "ето пръстенЪТ, който символизира..." последва прочувствена ода за брачната хлака, която завърши с думите "постави пръстена на нейната ръка" (явно реши, че ако е един пръстен, ще е за булката). облещи се при вида на пръстен, сложен на ръката ми и още един останал в кутийката и продължи изречението "и ти на неговата (ръка)". на видеофилма личи явното облекчение при разрешаването на ситуацията.
- колата - возиха ме в едно пежо 105, което преди 10 години си беше чисто ново и лъскаво....ама тясно. и кумът, който караше сутринта, все ми бъркаше под роклята да търси лоста за скоростите...
- в ресторанта някой викна, че му било горчиво и пратихме келнера да му сервира десерт.
- вечерта се изтърсихме в х-л сандански (там се усамотихме за седмица след сватбата) с фанелки с надписи: (неговата) довечера ще те скъсам и (моята) девствена съм (отпред) и фанелката е стара (на гърба) - подарък от кумовете. от тях получихме също и нощница за двама, ама тя е трудна за описване.

и капакът на всичко - половината снимки бяха безвъзвратно изгубени по вина на подпийнал любител-фотаджия. и още - по време на видеозаснемането на сватбата се развалят фокусът и звукът на камерата, но това става ясно чак, когато започваме да гледаме филма.... можехме само да се посмеем....