Хе-хееее! Поздравления за идеята!
Направо ми оправи деня с тая тема! Освен, че се посмях от сърце на разказите до тук, си припомних и нашите подвизи!
ТО при нас цялата органицзация си беше голямо приключение, но нямада се връщам чак толкова назад!

Първата веселба беше с моята прическа и грим. Кумата ми има фризьорски салон и се разбрахме в деня на сватбата рано-рано да се видим там, та да ни разкрасят - мен, нея и голямата й дъщеря. Отиваме ние, пием кафе, бъбрим небрежно, а около нас се суетят фризьора и помощничката му. Тъче той милия на 3 стана и се опитва да надвие махмурлука си от съботния купон. Ама се справя мъжки!
Междувременно чакаме маникюриската. Бре да дойде, бре да дойде! Закъснява с 1 час! Но пристига! И нали си е оправна, докато се усетя и ме беше нарисувала! Красота!
Такаааа ... До тук добре, ама гримьорката я няма! Кумата ми се беше разбрала преди седмица още с една нейна приятелка - гримьорка от известните в бранша. Попритеснихме се - не идва! Звъни й кумата ми - след безкрайно звънене вдига девойката гсм-а си със сънен и дрезгав глас. Изненадаааа! Намираме я в Пловдив. Забравила за нашата уговорка! УЖААААС! Ами сега?!
Звъни кумата на още 2-ма гримьори - единият не отговаря, другият е с ангажимент. Провал в РЕМС-а!
Фризьорът като вижда как сме се паникьосали, се намесва решително - вадете каквото имате от гримовете. Коя носи червило, коя спирала, коя блясък. Посъбрахме туй-онуй. Като видях нюансите се ужасих! НИщо от това, което съм си представяла. Но човекът се справи перфектно! Да е жив и здрав! С тези на пръв поглед несъвместими цветове ми спретна чудесен лек грим, все едно сме го пробвали 100 пъти.
Дойде баща ми да ме вземе от салона. Представям си каква гледка съм била - с анцуг, с официална прическа и воал! Това и в най-смешните домашни видеоклипове го няма.

Другата комична ситуация беше вечерта преди купона с приятелите. Правихме официален обяд за родата, а вечерта бяхме затворили един клуб за баш-купона. Имах си отделна рокличка за вечерта, но понеже известна част от гостите щяха да дойдат само в заведението, кумата настоя да се появя с кринолина и по-късно там да се преоблека. Кандисах, щото много си харесвах роклята и ми се искаше да я понося още малко. Хубаво, ама като се изнизахме от обяда, си отидохме вкъщи да отморим малко. И като стана време да тръгваме към клуба се сетихме, че не сме се уговорили с никого да ни закара. Пък и грехота да разкараме някой с кола - нали трябва и да пийнат за наше здраве другарите. И хоп- викаме такси.
Шофьорът не можа да повярва на очите си. Беше се облещил като в анимационен филм. От входа на блока излиза булка и се натъпква на задната седалка барабар с обръчите на роклята си. ЧЕ и сакче носи! Сигурно е решил, че бягам от сватбата, щото мъжа ми се беше забавил по стълбите - докато заключи, докато си върже обувките ...

И за финал се сетих за един наш приятел, който като си получи поканата за сватбата каза, че не вярва в брачната институция и не я подкрепя, но САМО защото много ни обича и уважава, ще дойде на сватбата. И в съботата (женихме се в неделя) звъни на една приятелка и пита какво става. Що ни няма в ритуалната. Объркал се милия и цъфнал изтупан и с букет на уреченото място, но с 24 часа по-рано. Та понеже не вярва в брака, два дни поред тръгва на сватба! Още го поднасяме по темата!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.