Ми, ти просто не си прочела какво е казала Вяра.

Ако е сигурна, тогава нека да го "спечели". Да направи неща, които да я издигнат в очите му, да му покаже най-хубавите си страни, да го накара да се убеди, че никога няма да намери жена като нея.

Ето, това вече аз наричам изнудване! 5г. съвместен живот трябва да са го показали. Реалният живот е да не стоиш и да чакаш щастието ти да зависи от несигурността на някого. Ако единият не желае да даде такава сигурност, то няма смисъл другият да я търси. Тук не говорим за началото на връзка, а за 5-годишен съвместен живот.

Само няколко извадки, за да се върнеш към началото на темата и конкретния случай. Общите ги обсъдихме

Здравейте на всички вас и благодаря на тези, които са обърнали внимание на писаното от мен и още повече на тези, които са намерили време да напишат нещо. Може би не е тука мястото за това, което искам да напиша, но пак може сред вас има такива, които са имали като моя проблем... Казвам се Д. и съм на 24г. Живея от 5 години с приятеля си, с който много се обичаме. Всичко е наред с изключение на това, че не иска да се оженим. ЗАЩО???? Ами защото "няма разлика и е все едно".... а аз имам някаква вътрешна необходимост от това. Мисля си, че ще стана по-уверена в всебе си. Че родителите му ще ме уважават повече, че нашите няма да се тормозят вече, че "се мъкна с него сума ти време"..... Приказките на всички ме смачкват, а нежеланието му да застане пред олтара с мен ме обижда ...или по-скоро убива.
Няма да направи компромис, по принцип аз съм тази, която винаги отстъпва....Не знам какво е правилно да се направи в този случай.... Оставила съм се на течението, защото ми е хубаво с него.....Объркана съм.


Елза, съветите са твърде общи. Тук има конкретен проблем. Аз предложих моето си решение, което разгневи и теб, и Лорета. Нарочно не копирах отделни фрази, които са важни, за да не загубиш първоначалното впечатление от написаното. Момичето е на 24г., млада е и не заслужава да има до себе си мъж, който не уважава нейните ценности (щом за него няма значение дали има подпис, редно е да уважи факта, че за нея има значение и да престане да се ебава с чувствата й.) Могат да се направят много изводи от това, че не се смята за уважавана от неговите родители, може да се търси корена на злото.
Истината е, че няма смисъл да се търси такъв. Да направи последната си провокация и да не се унижава повече с него.
Ергенлък е, когато не живееш с жена/мъж до себе си.

Аз пък, за разлика от теб, не послушах приятелка навреме. Минала съм и през кротки, и през драматични раздяли, с много чувства и пропилени надежди. Никога при мен не е присъствал моментът с изневярата. Дай, Боже, и да не ми се налага!
И едно научих - или уважават твоите ценности и мечти и искат да ти помогнат да ги осъществиш, или не - просто наслаждение на факта, че обичаш, че те обичат, че правите неща заедно, че чувстваш някого много, много близък; и в момента, в който всичко това отиде по дяволите, си хващаш багажа. Защото той не е "ТОЙ". Но както уточних, това го казвам от другата страна на барикадата.
Не го казвам, за да получа обиди и хули, нито - съжаление, нито пък благопожелания. Изказвам мнение от първа ръка, докато вие имате само предпложения. Нямам какво повече да кажа.

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите