Нищо на практика не се променя след подписа, освен че жената добива чувство на сигурност, което е абсолютно илюзорно и може даже да й навреди, и чувство на гордост, което пък разкрива какви комплексарки сме, щом чувстваме бракуването за някакво лично постижение.

Ако се чувства по-обичана отпреди, това пък е съвсем... как да кажа... ами просто си навиваме на пръста определени неща и си вярваме в тях, защото такова ни е възпитанието (книжки, филмчета...), но те нямат нищо общо с реалността, защото не отчитат съществуването на елемента "мъж" и не поглеждат в неговото сърце, да видят там какво е. А там любовта си е все една и съща, с пръстен на пръста или без, с подпис в съвета или без. Защото той си е същият и ние сме си същите, а мъжете не са като нас, да обичат символите, а да не виждат хората...

За съвместното живеене не разбрах много добре аргумента ти.
"Това означава, че го обичам и че смятам, че можем да бъдем семейство." - това не можеш да го смяташ, преди да си проверила, нали така? Преди да се проверила, се надяваш, че може да успеете да се спогодите и при съвместен живот, понеже нали толкова много се обичате. Като се съберете, става ясно така ли е или не е. Т.е. това си е проверка.

Дали мъжът се дърпа или не - вярно, че много мъже не се дърпат. Тук коментираме тези, които се.

Вярно също, че за много бракът е важен. Но за много по-голям процент от мъжете той не е важен, отколкото е процентът при жените, които смятат така. Освен това мъжът може да отказва да се ожени тъкмо защото смята брака за важен, но важен по различен начин от този, по който ние го разбираме.

Не омаловажавам женските желания. Просто искам да кажа да не смятаме, че нещо ни се полага по право, и че мъжът е виновен, когато отказва да го даде. А да се опитаме да разберем защо отказва, и след това да преценим нашите мотиви "за" ли са по-важни, или неговите "против".
Като казвам "по-важни", нямам предвид "моето си е важно за мен, неговото - за него". Имам предвид да мислиш като общо същество с него и да видиш, ако например ти и той сте едно и също същество, кой импулс би бил по-силен, този "за" или този "против".

А не да си тропаме ние с краченце, че си искаме своето, и онзи отсреща да няма алтернатива освен да се оженим или да се раздели с нас - кои сме ние, та да поставяме ултиматуми?! Ако го правим, значи поставяме себе си по-високо от него във връзката ни. И ако го правим сега, вероятно ще го правим винаги.

No power in the 'verse can stop me!