Вяра, много добре те разбирам и знам какво ти е.. само преди месец и аз ревах през ден, че човека, който на думи е готов да направи всичко за мен, не иска да се оженим. При мен освен това положението беше по-трагично, тъй като съм в чужда държава и оставането ми при него зависи изцяло от това, дали ще се оженим – той е гражданин на съответната страна. И така ми писна един ден и го попитах съвсем открито и направо- как ни виждаш бъдещето... Той каза, че за него брака е много отговорна стъпка, а ние не сме се познавали от толкова дълго /1година и половина, от 9 месеца живеем заедно/ и той се чувства притиснат от обстоятелствата. Аз му разясних, че щом на тия години не знае какво иска и с кого го иска, няма и да го узнае. Че това, което брака на мен би ми дал е сигурност, че мъжа ми знае на къде и с кого иска да отиде. Че една жена, щом види, че мъжът до нея е уверен и знае какво иска от живота, ще го последва и на края на света и ще го подрепя безусловно. Ама такива мухльовци, дето и като прехвърлят средата на 30-те години все още не знаят боли ли ги, сърби ли ги и се страхуват да не се прецакат, ако сакън се обвържат, никога няма да дадат опората, която е нужна на всяка жена.
Та така, говорихме си около 3 дена по въпроса, ред сълзи и ред сополи... Предложи ми след няколко дни и ще се женим след 2 месеца... Ама на мен винаги ще ми остане горчивия вкус, че колкото и да ме обича, не беше готов от самото начало да застане до мен, да ме подкрепи и да ми даде сигурност...
Какво ще правиш ти зависи само от теб... Аз мога само да те посъветвам- говорете открито и до пълно изясняване на въпроса. След това ти вече сама ще си решиш, можеш ли да разчиташ на този човек и знае ли той на къде е тръгнал и къде иска да отиде- ако не знае, едва ли ще и узнае...