Здравей мило момиче, горните съвети ми се виждат доста крайни, като изключим разбира се съвета на Цвети. Доколкото разбирам ти казваш че се обичате, така че не взимай толкова прибързани решения. Като жена, която от години е обкръжена от мъжка компания мога да ти дам няколко съвета, а също така имам и личен опит. Ние жените обичаме да не говорим нещата открито както ги чувстваме, а обичаме да заобикаляме и очакваме да бъдем разбрани. Така ми каза веднъж моят мъж. За това и аз след като вече седем години чаках да дойде подходящия момент за брак и вече нямах търпение това да се случи, проведох разговора по начина, по който той ме беше научил - открито без заобикалки. Попитах го какво очаква да се случи с нас и докога ще бъдем само приятели. Попитах го да ми каже, честно какви са мотивите му да отлага това събитие и защо вече да не е време. И след като си поговорихме, просто му казах че тогава очаквам в най скоро да ми предложи, защото иначе няма да има смисъл от моето чакане. Тогава той се съгласи и ето след 7 месеца вече сме съпруг и съпруга. Съвета ми е поговорете открито и не го оставяй да се оправдава с това че е едно и също с подпис и без подпис, нека се аргументира защо мисли така. По този начин самата ти ще стигнеш до заключението дали той желае да прекара живота си с теб. Не слушай какво ти казват другите, а и те не познават приятеля ти за да правят такива заключения. Прецени сама дали си заслужава търпението, все пак ти го познаваш най-добре.
Успех миличка.