Като въведние към моя коментар - Аз също съм не само вярваща, но и много религиозна. Католичка съм с всички плюсове и минуси на тази моя "особеност" . Казвам го, з ада не ме емне някой, че нямам идея от вяра и религия.

Не смятам обаче, че е фаталистично, един не особено вярваш човек се кръсти. За нас например кръщението е предхождано от вероучение и изповед, за да се увери свещеникът, че "кандидатът" е готов. Под това не се разбира друго, а че е запознат с учението на религията и че знае каква стъпка предприема.

Понякога се случва именно в кръщението, в онзи вълшебен миг, в който те поръсят и миропомажат (защото при нас това при децата става отделно, но при възрастните заедно), да откриеш нещо за самия себе си.

Аз бях на сватба, при която булката не беше особено религиозна, но после ми каза, че тя се покръстила не когато е било кръщението й, а когато съпругът и изрекъл формулата "С този пръстен се венчавам за тебе в името на Отца и Сина и на Светия Дух. Амин!"

Случват се разни неща. Ако човекът не е силно притеснен от възмоността да се венчае, а половинката особено държи, според мен тук идва и тази част от компромиса да бъдем заедно, а именно да отчетем духовната нужда на другия.

Успех на всички в онова чудо любов!