Много хилеж падна там докато го четях
Или Вийон :
Балада за Дебелата Марго
Ако обичам тая дебелана,
нима съм тук последният глупак?
За нея ви прерязвам и гръкляна!
Чудесно сме си в нашия бардак,
щом дойдат гости — тичам с пълна кана,
че хляб, че сирене, вода; в мазата
търча за вино, не подвивам крак;
а щом платят добре, им викам: — Ей,
елате ни отново на софрата —
в дома ни, в нашия прочут бордей.
Но ако вечер някой път пияна
Марго без пукнат грош ми дойде пак,
за гушата ми иде да я хвана;
готов съм да продам и за петак
едничката й хубава премяна.
А тя врещи, надува ми главата,
кълне Христа, нарича ме тъпак,
и Антихрист ми вика, и злодей,
дорде не я зашлевя през устата
в дома ни, в нашия прочут бордей.
След туй мирясва мойта повлекана,
пръдня ми пуска, ама по мерак.
Го-го ми гука, хваща ми кочана
и борим се на стария матрак,
а после спи до мен като заклана.
И сутрин, както куркат й червата,
макар и трудна, с ей такъв тумбак,
ме яхва изведнъж и току глей
ме смазала — потрошва ми ребрата
в дома ни, в нашия прочут бордей.
Послание
Вън вятър да фучи, да бръска сняг —
И аз съм сит, и тя — на завет свряна.
Йерархия ли? Равни сме в кревата.
Отлична двойка — котка и котак;
Не, чест не му е нужна на плебей
и кретаме, доволни от съдбата,
в дома ни, в нашия прочут бордей.
|