всяка сутрин като чуя токчетата

Един път съм караул на знамето, сутрин, уморен, противния пол не съм го виждал с месеци. И така докато съм в полусъзнание нещо далечно дочувам, нещо ритмично, нещо забравено, но незабравимо - ток-ток-ток-ток .... ТОКЧЕТА!!!!

Настръхнах, викам откачих! В това поделения сме сал от кол и въже, жени не знам да влизат тук! Стоя в дъното на Г-образен коридор, и ето, чувам, входната врата отваря се и токчетата се запътват по коридора.

Викам си, няма да стигне до ъгъла, не е възможно чак толко късмет. И докато мисля, ето я зад ъгъла на Г-то завива и насочва се право към мен. Някакъв компенсаторен механизъм на късмета явно, щото ако си с късмет няма как да си в това поделение по принцип.

Тая ми съсипа живота, мисля си, а стигна до мен, а ме вкарала в дисципа. "Мисли за друго!" - нареждам отривисто и тутакси регистрирам доплеровия ефект в изстрелите от токчетата и започвам да разлагам в ред на Фурие тактовете. Красива като амазонка, към 50-годишна.

Погледна ме, усмихна се, и току пред мен, таман да ми разкопчей колана, зави надясно и се шмугна зад една врата. Секунда по-късно, докато из синуси и вратни прешлени затхваше ток-ток-ток, в тоя миг, тъкмо се съвземам, и ме удари ароматът, ароматът на жена! Ей тогава разбрах какво значи да ти омекнат колената, щях да падна си надена щика натопорчен под брадата точно. Добре че съм съобразителен и рерагирам бързо та се хванах за едно перде с което насмалко да се обеса.