Не е въпросът кой на какво се прави, а те как се чувстват в тези образи.
Наскоро четох една книга, където главната героиня е супер знаменост, а когато е сама, умира от страх и безпокойство. И какво се получава накрая? Супер "готините" хора са най-самотни, заобиколени от тълпи обожатели, но с усещането за изгубеност, когато останат сами със себе си.
Това да си велик и значим пред хората, да те харесват, си е отромен товар, не всеки може да го носи...за това и има толкова самоубийтва.
Защо искаш да бъдеш харесван и значим? И за кого да си?
А за театъра, зависи, ако ти приемаш живота като сценати и театър, ще си артист, а ако го приемеш, като миг от вечността, една ли ще ти се играе театър.
Свободата на словото? А кой може да ми забрани да говоря?