Божия-ДА!
Човешка-НЕ!
Говорим за това, нали-ЛЮБОВ?
Да обобщим ли понятието така:
"Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява. "
В нашият свят, физическото измерение на Любовта е Правдата!
Според мен, най-силна част от Любовта притежават майките.
Разбира се, че не е при всички еднакво.
Ако трябва нещо да се отбележи като значимо за човешката любов, то е, че Любовта се дава на човека от Духът, и че човек има възможности да пилее, съхранява или умножава тази Любов. По точно това се прави оценка за стойността на конкретният човек.
И в книгата е написано, че На който има, ще му се даде да има още повече, а който няма /я прахосал/ ще му се отнеме и това което му е останало.
Любовта е Дарба, както и Вярата и Надеждата, но Любовта е единственото безсмъртно нещо и от тези трите Любовта е най Сила.
Щом, и ако Любовта е Сила, то към нея важат и физическите закони за Силата...като напрежение, съпротивление, проводимост и ...примерно: "Всяка Сила без напрежение е в покой!"
И всичко това, и още много е в нас-това сме Ние Човекът, не е нещо вън от нас.
Предстои ни да се събудим, и точно за това сме тук.
Да, безусловната Любов съществува у нас-но е в покой..поради физическите закони за напрежение, проводимост и съпротивление.
Безусловната Любов сме самите ние, но работим в тежки и неблагоприятни за нас условия, и всеки един от нас произвежда кой колкото си може. А произведеното е най- скъпото нещо, само едно единствено мъничко зрънце струва колкото всички други неща в този свят взети заедно..
Така ми харесва да формирам същността си докато живея, пък може и да не е вярно, всеки сам за себе си живее, преценява и избира.
Накрая да кажа и сериозно, че Любовта я има най- много в София:
Мнението е позиционирано и няма нищо общо
|