Щом ще допълваме, ето и още два варианта за Същото:

Те:
“ Вашият и нашия живот е игра. Емоцията е онова, което прави играта да изглежда толкова бурна, но тя е играта, само играта, в която всички останали игри се играят. Останалите захранват с резултат голямата игра под формата на емоционална енергия. Докато се образоваме, голямата игра контролира и усъвършенства тази емоционална енергия до нейното най - ефектно състояние, което мъгливо е наречено от нас хората любов. Колкото повече печелим в резултата, толкова повече удоволствие получаваме. Болшинството от нас тук, където сте сега, харчим енергията си, за да помагаме на други хора, както и когато можем, за да подобрим резултата, техния резултат. И по този начин се получава повече удоволствие.
Ние не сме Някой, както го наричаш, нито пък сме от Някъде, както мислиш. Също не сме и пазачите на Земната градина, нито пък градинарите. Нито събираме, нито пренасяме усъвършенстваната човешка любов /произведена от вас/ енергия където и да е, когато и да е. Ние не се вместваме в нито една част в напрегнатия човешки учебен процес. Въпреки, че наблюдаваме неговото създаване и растеж от началото му. Ние наистина взимаме участие, когато е необходимо, без да прекъсваме последователността на обучението. Нужда има когато се получи блокаж в потока. Това участие служи изключително на една нужда, жизнено нужна за нас. Някъде – това не е раят от вашата история. То бе създадено, както и всички останали системи.
Създател ли е този, който сам е бил създаден? Всеки от вас носи малко информация, както вие му казвате, за Някой, който ви е създал. Чрез вярата за Някой – създателя ви, вие носите възприятие за създателя, който е създал Някой.
Ние сме създадени точно така както и вие. Нещо повече, важно е това, което сте придобили чрез собственото си възприятие. Във вашето собствено – как му викате? – време, ще намерите причината за това.”

и

”От Първородния Нишката между Мълчаливия свидетел и неговата Сянка става по-здрава и по- блестяща с всяка Смяна Утринната Слънчева светлина се е преобразила в сияние на Пладнето…..Сега е твое Колело казал Пламъкът на Искрата. Ти си Аз, мое Подобие и моя Сянка. Аз самия се облякох в тебе и ти си моя Вахана до деня “Бъди с нас” когато ти отново ще станеш Аз и други себе си и мене……След това Строителите облечени в своята първа Обвивка се спускат на блестящата Земя и господстват над хората , бидейки самите тях”.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите