Азиатците нямали чакри. И вобще не се интересували от това. По долу, ти копирам изказване, ако ти е е интересно, прочети, авторът е един вълнуващ, аз го наричам Водолей, всичко е лично от него изпитано и предадено в писмена форма. Няма да давам линк към сайта, копитай и ще намериш в Гугъл.


чуй за другата възможна посока.

Тя е отново по вертикалата, но в долната й точка. Надолу (или по-коректно казано – навътре), към подземния свят – онзи, в който всички митологични герои слизат, за да се трансформират. Към Черното слънце. Това е древната метафора за връщането към Първичната частица, която е единственото, което съществува и благодарение на която Всичко Което Е може да бъде. Дори само разбирането на този формат може да предложи ново разбиране на същото нещо – колкото по-нагоре – толкова по-широко, толкова повече истории, достъпа става все по-голям и това е опияняващо.

Колкото по-надолу – толкова повече умиране за всички истории и завръщане към Искрата, към Точката. С това умират структурите, няма повече геометрия и битпазари.

Докато така промотираното „разширяване на съзнанието“ неизменно е свързано с още преживявания, светлина, информация и геометрия – завръщането към Точката е колапс навътре и изчезване от света на историите. Това е descent в света на тъмнината, където всичко става неопределено и нефиксирано. И колкото повече светлина излъчваш там, толкова по-бързо тя ще изгасва, защото в това „пространство“ няма как да има проявено и фиксирано. Иронично, връщането до точката минава през разширяването на съзнанието, защото сблъсъка с „по-голямата картина“ е необходим, за да проумееш, че най-доброто е да се отървеш от нея :)