Съжалявам, но няма такова "понятие". Но ако го дефинираш, може да го създадеш. Опитай.

Шоколада, аз съм философ - по същност и образование. Тоест, "обучена" съм да разсъждавам самостоятелно и критично относно собствените и чуждите мисли. И да, по конференции, семинари, на по бира(преструвам се, че пия - лицемеря тоест)... разговарям с хора с най-различни начини на мислене и живеене.

Знаеш ли, лицемерието с което се проповядва духовното ми идва в повече..ама много повече. Ако ти си духовен човек, що ти е да го разгласяваш, вместо да си живееш с него..на духовно не се учи, няма как да учиш хората на връзката им с Бога или Вселената, или каквото и да е..можеш да дадеш насока, но не и да тропаш с краче и викаш..вижте ме колко съм Духовна, та чак и мога и да ви уча!

Това означава, че самата ти проповядваш нещо. Ще престанеш да го приемаш като лицемерие, в момента, в който дефинираш вътрешният си конфликт, който предизвиква подобна реакция.

И Виталия..споделяй, но не нападай и не се опитвай да иронизираш..тъпо е, наистина не знаеш човека срещу теб, първо какъв му е бил или е живота ..второ Знанията му..и трето нивото на мислене..

Това пожелание ли е или констатация? Или да ти покажа нагледно как си припознала тази мисъл като своя и си я облякала в уж свои думи?
Добронамереността ми си има граници - лоша Съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите