Представянето на света, който е външен за тялото, може да навлезе в мозъка само чрез самото тяло(освен ако не сме мозъци във вана по хипотезата на Хилъри Пътнам). Тялото и заобикалящата го среда взаимодействат едно с друго и промените, причинени в тялото от това взаимодействие, се картографират в мозъка. Взаимоотношението между тялото и мозъка е от съществено значение за разбирането на емоциите и възникващите в резултат чувства. Картографирането на тялото е ключът към съзнанието. Съзнанието - що е то? Съществува ли въобще? Приемаме, че съществува. Съзнателните психични състояния боравят с познания, базирани на различен сензорен материал - телесен, зрителен, слухов - и проявяват различни качествени свойства за различните потоци. Съзнателните психични състояния се чувстват. Сега - емоция, усещането за емоция, чувства, са различни неща. Емоциите са еволюционно зададени програми за действие. Усещанията за емоции са съставни възприятия за ставащото в тялото и психиката, когато изпитваме емоция. Чувството е съставното възприятие за всичко, което се е случило по време на емоцията. Бих казала, че това, което се случва в едно съзнание е "частна собственост". На сцената излизат квалиите, паметта, реконструирането и манипулирането на спомените, автобиографичният Аз, рефлексивният Аз, несъзнаваното, индивидуалният опит... За да има осъзнато отношение е нужно съзнателно осмисляне. Осмислянето е несекващ поток от образи - някои отговарят на действително случващото се в момента неща извън мозъка, но други са извадени от паметта и пресъздадени в процеса на припомняне. Самите мисли пък могат да бъдат съзнателни и несъзнателни. Необятна и красива тема - като човешкото същество.
Обичайно, хората се задоволяват с простичкото: всеки човек е отделна Вселена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите