|
Да се впиша и аз...
Нашата сватба беше на 30ти Септември, 2006та. Преди почти 2 години...
Тьй като не сме в БГ, решихме че неискаме циганиите с 100 човека гости, пьк и моя мьж тькмо се беше преместил при мен сравнително скоро и нямаше кои знае колко негови дружки тук, а и неговото семейство си е в БГ, за разлика от моето, което ни е до дупетата тук
Както и да е, решихме че ще е тесен крьг, моето семейство, кумувете, лимо шофиорите и ние, свекитата тькмо си бяха трьгнали за БГ и неможаха да присьстват, тьй като ние за 3 седмици решихме че ще се женим и организирахме всичко с невероятната ми майка.
Беше ад на намиране на халки, и всичко останало но се справихме.
На деня аз бях в 7 сутринта в салона кьдето ходя от няколко години да ми прави фризура моето момиче от салона, която само тя си знае как се разправя с моите буйни кьдрици докато чаках да ме вземе още, получих обаждане от БГ, че братовчедката на сьпружеското тяло е родила, та си имахме и бебе на нашата сватба на всичкото отгоре и така започнаха да ми изправят и вдигат косата и да трупат перлички в нея с милион фиби, ластичета, лак и какво ли още не после седнах при една от гримиорките в салона да ме напудри и бях готова кьм 9 и 30 и отпраших кьм майка ми, кьдето ме чакаха сестра ми, майка и моята страна от сем. помогната ми да се нахлузя в рокличката ми и да натрупам всичко останало по себе си и така бяхме в очакване на младоженеца, докато се усетим той с кумувете вече беше пред вратата и се опитваха да минат с номера с кредитна карта която няма лимит, вместо кеш, но майка ми и сестра ми категорично отказаха и стабилно продьлжаваха да пьлнят обувката ми докато аз седях в моята бивша стая в майка ми и се потях като и аз незнам какво да кажа...така се бях развьлнувала че не е истина дойде момента в които кумьт успя да вкара младоженеца в кьщи и тои трьгна да ме тьрси а моята вярна сестричка ме пазеше през цялото време (това после го гледах на ДВДто) и така младоженеца ме откри наи накрая и беше с невероятна физиономия на лицето особенно като започна на w0w-ка оттам вече беше време да отпрашваме кьм центьра и кьм сьвета защото ставаше време да затварят, че в Сьбота работеха само до обяд, проверихме уж да не сме забравили нищо и уж да сме взели всичко, и накрая по пьт натам се оказа че сме забравили наи важните документи, но колата зад нас се вьрна и взе всичко и така отидахме и си казахме нашите "I dos", след което решихме да се разходим да се снимаме пред някои готини забележителности из центьра и после бяхме в фото студиото на фото сесия за около 1 час, пак потене там от жега и застани така и онака, и накрая се вьрнахме да си вземем тортата от майка ми, и отидахме в грьцкият ресторант кьдето бяхме резервирали местата, беше невероятно, избрахме този ресторант защото е много готин като обстановка и храна, пьк и там беше мястото кьдето заведох моя мьж за прьв пьт като заживяхме заедно, защото както казах тои незнаеше кои знаи колко неща наоколо пихме, ядохме, веселихме се, имаше реч от кумувете и т.н. и оттам се вдигнахме кьм нашата кьщурка, смених си роклята, че бях гроги вече и оставих воала разбира се с другите окрашения по мен и се запьтихме кьм едно турско ресторантче което уикенда е пьлен кеф там и много обичаме да ходим там пьк и аз с певеца които е и собственика на ресторанта се бях разбрала още от 13 годишна че искам да ми пее на сватбата хахахаха и там изкарахме до 4 сутринта без родителите (той човека е семеен приятел), само ние, сестра ми и кумувете, направо се разбихме от алкохол, нергелета и каквото още можете да се сетите. Накрая си трьгнахме и в кьщи 100 часа сваляхме фибички от косата ми и ластичета но беше супер весело...наистина незабравим ден, незнам дали пропуснах нещо но на 2 на 3 това беше сватбата ни, чувствах се невероятно и според мен всяка жена трябва да изпита трьпката да бьде булка поне ведньж в нейният живот, защото чувството е неуписуемо
Забравих да добавя, че преваля няколко пьти, но всичките пьти сме били или в сьвета, или в ресторанта, или в фотото и така и неможа нас да ни вали а пьк цьрковния брак и празненството по Бьлгарски си го запасихме за някоя хубава годишнина с наши си шаферчета след време на този етап ни интересуваше да сме Mrs и Mr единствено, всичко останало беше на заден план.
|
Re: Разкази на ветерани [re: jana]
