Колкото и да ми се иска да съм оптимист - ще кажа, че и аз не бих се омъжила за някого, с когото не съм живяла поне известно време. Това за романтиката на съвместния живот след сватбата е добре, ама едно време бабите ни като са спазвали традициите са имали съвсем други "правила" и начин на живот. Сега жените, а и не само, са по-свободомислещи, не се притесняват, че ще ги одумват ако се разделят и не се налага да слушат бащината дума, ако нещо не им харесва. И статистиките, че брак, сключен след кратко познанство трае по-дълго от тези, сключени след дългогодишно "ходене" кой знае дали са верни...
Чудя се обаче, как за 3-4 месеца решаваш, че искаш да прекараш 30-40 години само с един човек, без да си видял как реагира в критични ситуации, как се отнася с теб, помага ли ти когато имаш ИСТИНСКИ проблеми, когато има трудности - финансови и не само... Аз познавам бъдещия си мъж от 14 години, живеем заедно от 4, а все още ме дразнят пастата за зъби по огледалото и разхвърляните чорапи! И това е чисто битовата страна на нещата... като добавим и някои черти от характера у половинката, които е нормално да не ни допадат - ще излезе, че предварителния съвместен живот си е "входящ тест", който ще ни даде най-точен отговор за това, може и искаме ли да свържем живота си с този на половинката?
Извинявам се, че стана малко дълго, но съвсем наскоро станах свидетел на това, как един брак се разпадна, защото романтиката се изпари с първите проблеми и установяване на несходства в характерите. Двойката се познаваше от години, но мъжът замина за чужбина. При едно от връщанията си в БГ се видя с бъдещата си съпруга, искрите припламнаха и в продължение на година, година и половина поддържаха връзка от разстояние, като се виждаха 1-2 пъти годишно. Разбира се, че още преди брака, в кратките моменти когато бяха заедно имаше сдърпвания и си личеше, че не са нагодени един към друг, но любовта е сляпа...Вдигнаха сватба, тя замина при него, поживяха малко заедно и като резултат от това, не след дълго тя се изнесе... Сега говорят за развод. Пожелавам това да не ти се случи, но това изисква сериозен разговор с бъдещата ти съпруга, търпение и компромиси, компромиси, компромиси...! Успех!
П.С А защо не и предложиш да идва от време на време да преспива у вас?

Редактирано от Mese4inka на 16.03.07 14:08.