Ех, спомени спомениии....

Значи, през лятото на 2001 год. с мъжа ми решихме и отсякохме - Ще се женим! Информирахме нашите и отидхоме за видим на коя дата и къде ще сключваме гражданския брак... Искахме да е събота и да бъде в късната есен - такива ни бяха плановете, трябваше да се местим през септември в ново жилище докато се оправим и да сеженим след това. И гледаме ние календара - 21 ноември Ден на християнското семейство - просто перфектно, ама пусто сряда се падаше... Ами остана съботата след това - 24 ноември! Та така - резеврахме зала... как се казваше не се сещам... тази, която е на Витошка - на 24 Ноември 2001 год. от 11.30 часа.
Аз нали съм си идиотка - бачкаторка, та времето си летеше, а аз нищо още не бях организирала. Накрая помолих майка ми да ми помогне, защото аз, поради пълната липса на време нямах никаква възможност да се занимавам. В седмицата преди сватбата си избрах рокля - във втория магазин в който влязох - беше едно ателие на Мария Луиза - страшно готина рокля, хареса ми от пръв поглед и си казах - ТЯ ЩЕ Е . Това беше моето участие в подготовката. Всичко останало, ама всичко - включително и тортата го избраха майка ми и свекърва ми - да са живи и здрави, че ако бях само аз щях да си проваля сватбата .
Сега за църквата. Решихме с мъжа ми че ще се венчаваме и в църква - то такава любов, няма начин да не я увековечиш с църковен брак . Отиваме в Св. Неделя, като възможно най-близка до ритуалния дом. 150 лева - рече и отсече попа. Ами добре де, щяхме да ги дадем, ама решихме и да пообиколим и другите църкви. В... а сега де.... забравих името на църквата (абе една малка църквичка до х-л "Рила") ни обясниха, че официалния ценоразписна Св. Синод за венчавка е 30 (тридесет) лева. А те искам 50 лева и нищо повече. И решихме, че ще се венчаваме там. разменихме си телефоните с попа, който ще ни венчава, ако има нещо да се чуем. Аз му пиша СМС в денят преди сватбата - "Надявам се че всичко е наред. Утре в 12.00 часа сме при вас". Отговорът беше следния "Да, всичко е наред. Утре като приключим ще ми дадете още 100 лева. ИМАЙТЕ ТИХА И МОЛИТВЕНА НОЩ". Майкооооо.... побеснях! Обаждам се на мъжа ми и той му вдига страшен скандал по телефона, при което попа казва, че няма да ни венчава той, а негов колега. Добре де, пука ми че ще е негов колега, ама една моя прятелка ми каза, че в тази църква има поп-циганин . Е, да ама ние не искаме поп-циганин и наследващия ден след гражданското пратихме едно приятелче да провери какъв е попа в църквата и докато нас ни поздравяват да ни се обади по телефона и да каже - ако е циганин няма да ходим в църквата.
И такаааа, идва заветния ден. Отивам на фризьор - имах ужасна дължина на косата и едвам ме направиха - добре, че бях ходила на пробна прическа, та се бях снабдила със всякъкви фиби, шноли и джвъчки... Грим - собствено опроизводство. От ранни години обожавам да гримирам себе си и всякакви приятелки, та имам доста професионално виждане по въпроса. Мъжа ми дойде да ме взима - прилично почерпен - щях да го убия. Отиваме в гражданското - е там щях да си умря от смях. За първи път някой произнасяше името ми с такъв патос и вдъхновение, все едно бях герой за освобождение на България. Както и да е. Казахме си "да" то, изслушахме търпеливо каквото там ни приказваха и на излизане някакви "Бай Мангау" започват едни тупани, едни акордеони, едни ми ти извивки... Казах на Юли (кумът) да не отърве от тези. В последствие ми каза, че им е дал 10 лева, за да СПРАТ да свирят. През това време приятелчето ни звънна от църквата и каза, че всичко е наред. Венчахме се и там -оставихме парички, но в касичката на църквата и потеглихме за ресторанта. Той се намира в сградата на ВАС на Стамболийски - много съм доволна. Казва се (този път си спомням) клуб "Фиеста". Много хубаво бяха подредили всичко, беше топличко (на 24 ноември заваля първи сняг) и с ди-джея стана супер. Наредихме на ди-джея да намали ритуалите възможно най.много. Скъсахме се да танцуваме и чак като се прибрах в къщо разбрах, че ми стискат обувките. Е, аз също се почерпих много стабилно. Даже по едно време се изплаших, че ще ми проличи Накрая всички си тръгнаха и ние потеглихме за в къщи. Обачеее.... денят явно не беше приключил за нас. На връщане вече сме в квартала и на кръстовището ударихме колата. И така представете си - виелици и сняг, булчинска кола на средата на кръстовището - висиме един час докато дойде КАТ, а блока ни е на 100 метра от кръстовището. Ама не мога да си тръгна по булчинска рокля и така си висяхме и всички ни зяпаха. Ужас!
Накрая се стоварихме в къщи, пренесохме подаръците, аз си събух обувките, излегнах се на фотьойла и си разглеждам подаръците. От умора се трупирах вечерта и заспах като заклана. Всъщност първмата ни брачна нощ се превърна в първа брачна сутрин Чак тогава успяхме да се видим на спокойствие с мъжа ми

За всички - сватбата е купон и гледайте да се веселите максимално много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите