И при мен стана подобна ситуация, но не с майка ми /слава Богу!!!/

Първо, на мъжа ми баща му се разболя, после - и леля ми се оказа с рак...!!!
А с леля ми сме страшно близки, макар че живеем в различни градове...И аз веднага реших да отгалагаме сватбата, щото си викам "И на мъжа ми ще му трябват сега пари за баща му, и на мен - за леля ми, че тя, горката работи за 200 лв....".

Мъжа ми, обаче, не щя да отлагаме. Пък и вече веднъж отлагахме по чисто технически причини. Рече "Ами то, може да стане не дай си Боже по-лошо и тогава още повече ще се отложи във времето нашето женене..." Пък и двамата сме на годиники - аз на 35, той на 42...Освен това леля ми като разбра какви ги мисля, направо откачи - "Дума да не става!!! Няма да я отлагаш, аз ще се оправя..." И си насрочи химиотерапията така, че да има голяма пауза преди сватбата и да се съвземе от нея. Дори имам чувството, че мисълта за сватбата ми някак си я ободрява - само това й е в акъла и абсолютно е забравила рака...

За бъдещия ми свекър не знам, но мисля, че също се радва на сватбата. Щеше да се притесни / а това в неговото състояние е адски опасно/, ако я бяхме отменили...

Та сега и на мен ми се върна настроението...

Дано съм ти била полезна с тая история. Стискавм палци всичко да е наред...Майка ти иска ли да отмениш сватбата? Ако не - не я отлагай, това бих ти препоръчала... Късмет!!!