Аз вече разказах накратко, така че ще се повторя......
Е, дойде и моя ред да разкажа как мина. Предварително се извинявам ако пропускам нещо съществено, но още не са се разнесли мъглите, около моите сватбени спомени.
Значи, първо искам да ви кажа, че имах проблеми със заспиването и по случая до 4.30 сутринта играх Heroes 3 за успокоение. Сутринта едва се излюпих към 8 като честно казано съвсем бях забравила кой ден е и какво ще се случва имах време само за един бърз душ, след което ме налазиха фризьорката и гримьорката които ме изтезаваха 2 часа. Момичета ако още не сте решили кой да се грижи за външния ви вид не се замисляйте СТУДО ЛИНА, не им правя умишлена реклама, те наистина са професионалистки!!!! В 11 дойдоха да ме вземат от нас. Нито знам как са влезли, нито как са ме „откупували”. Аз бях надула до дупка уредбата и се чудех как да си намеря място в стаята. Пръв влезе съпругът ми,който ме прегърна и целуна….
След кратка разпивка в къщи, в 12.30 се озовахме в обреден дом Оборище (Лиляна Димитрова). Церемонията не е много дълга, но в нея има един невероятен момент- вричането. Гласът на мъжът ми се разтрепери, всичко живо ревна, наистина беше много прочувствено.
Час по късно вече бяхме в „Св. София”, където церемонията беше невероятна!!!! Венчаха ни двама свещеника (за пръв път видях нещо подобно).
После отидохме в ресторанта, като по пътя пихме кафе и мнооооого вода (защото жегата беше ужасна), а и трябваше да изчакаме всички гости да влязат в ресторанта.
Забравих да ви кажа че въпросното място е ресторант „Колизеум”, където всичко беше на ниво, мога да ви кажа че за куверт от 18 лв на калпак имаше толкова ядене, че просто когато стана време за тортата всички бяха преяли до крайна степен.
Изпълнихме всички ритуали: менчето (аз сритах червеното цветенце за момиченцето), целувките на 22 различни места, първия ни танц на How Deep Is Your Love на Bee Gees, двете питки, жартиера (за който настана наистина безмилостно жестока борба ), букета и разбира се тортата и мазането….Трябва да отбележа речта на кума. Това беше най- красивото непрофесионално разбира се изказване, което чухме за деня, тогава за първи и последен път се разплаках дори и аз…
Музиката беше много разнообразна, никаква чалга, която заменихме с компромисните гръцки и сръбски хитове, а D J-я се изяви и като доста добър водещ.
След сватбата бяхме резервирали един малък бар близо до ресторанта, където останахме до малките часове. И после влязохме в къщи, за първи път като семейство.
И това за умората в първата брачна нощ, ама изобщо, изобщо не е вярно…..