Ние се оженихме на 26.06.2004.
Въпреки яростната съпротива на комунистите от родата, сватбата решихме да е вечерна. Това бе добре за младите, но зле за вуйчовците и лелите от село по петнайста съребрена линия дето не можаха да дойдат, поради ранния час на последния влак софия - перник.

Както и да е. Деня за мен започна нормално, станах, пих кафе, отидох да си купя вестник и кам 12.30 се облякох и парфюмирах. Жените от дома отидоха да се фризират, гримират и да вършат куп други дейсности дето сумарно излязоха повече пари отколкото вложиха за сватбен подарък. Нищо, все пак нали е сватба, трябва да сме на ревю.
Към 13 се появи една дебела дама с някаква видеокамера от времето на първия рд на сестра ми (1983). В нас настана някаква лудница, родата заприйжда, аз се изнервих, че няма кой да ми направи един свестен възел на връзката. Дебелата се усмихна и проблясна един златен зъб. Кара ме заставам така, онака, тук и там с цел по-добро филмче да станело. Кума дойде към 13.30 и групово заслизахме към лимото дето чакаше отвън. Изрично настоявах да е линкълн, къса база, модел Таун кар. Много ми хареса преди две години като се мотах с един такъв из щатите и от тогава се бях зарекъл с такова да се возя. Излязохме пред блока и стана като филм на костурица. Черната кола, олюпения панелак, съседа по потник пляска от радост, аз с тъмносив костюм на финно рае и жилетка почнах да се потя, щот беше 30 градуса. Златния зъб само се моташе с камерата и повече пречеше, отколкото да върши някаква работа. Почти я изгоних и отидохме да взимаме булката. Там класика - рода и разни лели дет можеш да ги видиш по линия сватба-погребение. Добре, че живеят в къща та имаха мини градински парти. Една братчедка не се беше вслушала в моите приятелски съвети и организира търг на затворени врати за булката. Аз изсумтях, че не плащам преди да видя и си взех жената. Онемях при вида и и останах много поласкан, че тя е ангелски красива във фината рокля (изчистена, прилепнала и с много стилно златно колие). По моя концепция, шивачката се беше справила перфектно с лекото изпъкване на коремчето, така, че малкия ни Алекс да загатне на гостите за присъствието си.

От там кервана се занесе към ритуалната в Красно село. Уж била най-хубавата в града и ала бала. Баси соца беше, пълна тъпотия. Една лелка седи и плямпа глупости, действат като на конвейер. Трая 20 минути, после шампанско и наредени пред едно дървено пано първите посдравления. Видях с интерес доста хора които ме помнят от ей такъв, аз пък хич. После идва момента с излизането навън, ама нали се носи булката на ръце. И тука по ирония на съдбата аз все едно влизах в затвора. Главния вход е решетки и като гледах снимките все едно съм в зандана. Отвън има едни цигани, дето свирят по желание, вихрят се хора и т.н.

Към 16.30 беше церемонията в Света София. Останах много доволен, истинска церемония, трима духовника с невероятни одежди, тържествено и тайнствено. Чувствено и истинско. Самата църква е във византийски стил и е малко по-раздвижена отвътре. Всичко там е около 40 минути, участва се активно в процеса, за мен е най-хубавия спомен имено там. Отвън е супер за снимки. Храма е наблизко, много съм доволен. Особено я препоръчвам. Там е хубаво и за гостите, защото имаше столове и можеха да седнат. Лошото е, че като ти си в главната роля, изпускаш много неща и добре, че има камери, та да видиш какво всъчщност е станало.

Към 17 и нещо приключи църквата и гостите отидоха към ресторанта или към Мохито за едно бързо.
Ние отидохме с кумовете да се щракаме и замалко да обеся фотографа. Аз съм аматьор с повишени интереси в тази материя и много се изнервих, защото предвидих (и се оказах прав) за съжаление, че много снимки няма да има. Тук мога да отбележа, че е добре или да вземете някой наистина отракан фотограф (стига да ви се плаща бесния хонорар) или да накаряте някой по-изпечен роднина. Ние се прецакахме с нашия. Но вината си е малко моя, защото бях в чужбина почти до последно и не ми остана време да го преслушам.
Ресторанта - Нов Стандарт. Прилично място, има градина и външен бар като стане напечено. Вътре е екстра за сватби до 110 души. То и 150 се събират, ама на втория етаж е кофти. Диджея бе перфектен. Казах му само няколко дена по-рано, че от класиките ще има единствено танц на оженените, на родителите и ядене на торта + букет. Никакви печени петли, никакви чалгатии с жариери, никакви венци от пари и т.н. Евала му правя, хем беше на 45, хем уцели точно най-правилния момент за каже edno романтично горчиво за един единствен път (преди да почне нашия танц на Том Джоунс и Натали Имбрулия във версията never tear us appart). Води всичко както си го представях и стана супер як купон. Весело до откат. Това беше второто което му казах - виж хората и прецени кое ще ги прави щастливи. Е определено с епостара. Без да има просташки подмятания успя да загрее публиката, слезе да танцува, перфектен шоумен. Честно не очаквах. Всички само се смееха, танцуваха, играха хора нон стоп до края. Бях му казал ако се появи пияния вуйчо да го слуша само ако иска хоро. Имаше една игра, танцува се някакво хоро и хората си предават нещо от ръка на ръка. Съответно в края на танца според това в какъв пол е попаднало за последно такова ще е детето (не се оказа вярно). Подарихме на гостите по една снимка в рамка за спомен, след като изрично забраних да се раздават везани кърпички модел 1962. Тортата - тука беше драма. Обиколили домашните 100 цеха и ателиета и никъде нищо особено. Нормални торти по завишени нереално цени. Накрая ми писна от безумието да ми искат по 3 кинта на парче и отидох до Симеоново, в оная сладкарница, където ми направиха точно това което искам като форма и стойка. Качеството не беше нещо особено (модел нов романс ако не се лъжа), но поне на вид я докараха супер, при тва за по лев и 10.
Ресторанта - както казах, дизайна и функционалноста му са много добри. Мястото е удобно, залата е просторна за до 110 души. Менюто си го избрахме и беше учудващо добре сравнено с други сватби на които съм бил. В смисъл вкусно и изискано без да ти оставя чувството за нещо приготвено на предния ден. Избрахме салата, 2х предястие, основно. Дадоха някаква отстъпка и излезе по 24 лева. минус беше, че нямаше в началото платнени кърпи по масите, а само салфетки. След намеса нещата си дойдоха на мястото.

Та така, веселби и песни на народите до към 1 след което се отправихме към първа брачна нощ, а на следващия ден на сватбено..