Хайде да минем към конструктивната част на нещата. Ти какво би посъветвала Вяра?
Да преоцени изцяло своята ценностна система заради страха на един мъж и неудобството му в костюм? Щото много се обичат и любовта, а не нейните прояви крепят семейството? Бракът също е проява на любов - той е декларация пред света. Дали ще искаш да го афишираш със сватба и доколко да го афишираш - това те да си решават.

Имала съм щастливи съжителства на семейни начала - с много топлина, много привързаност, много подкрепа. Двустранна и неподлежаща на съмнение. Разпаднаха се заради моя страх - това ли е мъжът, в каква посока ще се развива връзката. Персоналният ми страх от брака, неоснователен, разбира се.
Никак не е трудно да живееш с човек, когото обичаш. Не знам защо всички си мислят, че е някакъв кой знае какъв компромис, че е саможертва. Нищо не затруднява близостта, уюта, спокойствието. Освен ангажимента. Той е този, който заявява намерение и в бъдеще близостта, уюта и спокойствието да ги има точно между нас.

Това е личното ми мнение, не ангажирам никого с него. И ако аз нямам съмнения, че това е мъжът, не ми пречи да отида в гражданското, за да се подпиша пред общината. Но ако той има съмнения, ще използвам различни средства, за да разбера. Защото знам как и защо съм се съмнявала аз. И ако той има съмнения за мен, по-добре да потърси жена, с която да няма такива. А аз мъж - с когото и двамата няма да имаме съмнения. И да наричаш такива средства "изнудване".. Защо? Кое е изнудването - да поискаш от един човек да ти разкрие бъдещите си намерения спрямо теб? Ако няма такива, а живее с теб, защото му е кеф, то той е изнудвачът и манипулаторът - използва чувствата ти, за да се чувства комфортно. Сигурно отвръща със същото, но го няма доживотното намерение. Просто трябва да си била от другата страна, за да разбереш повечко за страхът от брак...

Ако не Ви отговарям, погледнете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите