Хохо, представям си го....Е в тоя дух аз да разкажа за моето кумуване миналата година в Пловдив. Влизаме в ритуалния дом и ни посреща една жена с прозрачна блузка и сутиен, който разкрива едни прелести. Няма лошо, ама хората са се изтупали официално и изведнъж ни посрещат по бельо. Както и да е, жената се хвали, че имала рожден ден и затова била облечена по този начин. Беше доста кисела. Обясни ни набързо какви са ни задълженията в залата и какви са етапите. Влизаме вътре и сексбомбата започва да прави забележки: "Минете напред. Не толкова напред. Сега две крачки назад. Не толкова назад. Пак напред." Стига се до момента с халките. В предварителня разговор ми беше казала, че ще ми направи знак с очи и аз трябва да се приближа и да задържа кутийката с халките, докато тя ги поднася на младоженците. Да, обаче не би. Като идва моментът, ми подхвърля кутийката с халките и си излиза. Всички гости стоят втрещени. Аз най-много. Огледах се. Дамата я няма никаква. Настъпва неловко мълчание. Отзад някакви пеят псалми (би трябвало да е сватбена музика, ама звучеше много траурно). Почаках и като видях, че не се появява, взех нещата в свои ръце - подадох кутийката и се разпоредих да си сложат пръстените един на друг. Младоженецът в притеснението си сложи своята халка на булката. Тя тръгна да му слага женската и със зор стигна само до средата на пръста. Аз мрънкам тихичко, че са ги разменили. Сложиха си халките и продължихме да чакаме. След минутка сексбомбата се появи и каза най-невъзмутимо: "Докъде бяхме стигнали?". Ето затова решихме нашата сватба да е в църквата, а в ритуалната зала да има само подпис, без тържествената част.
Да не говорим, че съм свирила в обредния дом на "Леге" преди години, като студентка. За 3-4 години ритуалът го бях научила наизуст и се бях отвратила от него. Свършва официалната част и оркестрантите се нахвърлят като държани на въже върху сладките и бонбоните. Аз се свирах в ъгълчето от срам.