Нашият брак е едва на 1 годинка и вероятно еуфория още има, но от 4 години живеем заедно и малките досадни битови гадорийки са ни познати и изобщо не ни плашат. Можеби ни хваща страх от време на време, но се поглеждаме и си казваме, че всичко ще се оправи щом се обичаме. Може би е малко инфантилно, но в това му е чара и тази реплика винаги ни разсмива, колкото и да сме се шашнали преди това. А относно избора - аз пак си се чувствам така. Не мисля че брака е ограничил избора ми, по-скоро смятам че съм направила верния избор, но ако не дай боже, един ден реша друго халката и брачното свидетелство биха ме спрели.