и мен ме притесняваше тази част от празненството. направихме следното:

купихме картички и пликове за всеки гост и предварително ги оставихме в ресторанта да ги подредят на масите. всички гости ни написаха поздравления и ни дадоха пликовете по различно време, докато траеше веселбата. в някои от пликовете имаше пари. не сме обикаляли по масите методично и целенасочено. просто отивахме и сядахме при част от гостите да си побъбрим и тогава те ни даваха подаръка, картичката или каквото там решат. някои гости пък идваха на нашата маса да ни поздравят. всеки, който желаеше, имаше възможност да даде подарък или пари, без обаче да има явно сравнение кой какво, колко и т.н. който не носеше подарък, не се чувстваше притеснен от погледи и коментари, защото почти не се виждаше дали някой ни дава нещо или не.

вечерта като тръгнахме на сватбено пътешествие си взехме картичките и си ги четохме в хотела. след месец ще празнуваме десетата си годишнина и познайте какво ще четем вечерта в леглото....

нашето гардже си е най-хубаво!