Вижте сега, ако това бяха моите родители - ами просто нямам грижи. На тях мога да си позволя да кажа каквото си искам както си искам и те чудесно знаят, че в този случай ще направя това, което съм решила. Но те не ми и създават подобни проблеми. Поне до тук. За по-нататък ще видим.
В интерес на истината в неделя (понеже неговите родители са на 150км от нас) след като им казахме и се започна историята с "ама какво толкова, ние ще си платим като доведем хора" на мен не ми издържаха нервите и заявих на бъдещата свекърва, че ако така ще я караме просто няма да направим сватба - все пак още нито една покана не е дадена и не е късно да бъде променен плана. Тя ме изгледа така, че ако можеше щеше да ме изпепели с поглед. Това е първото ми "показване на зъбки" от 4 години на сам - или поне първият ни пряк сблъсък. После хем съжалявах, защото не е никак умно да си скофтиш отношения за цял живот, хем продължих да бъда точно толкова бясна, колкото и преди да и го кажа.
Сложна работа е всичко това. Хората не са никак лоши и аз много си ги харесвам, обаче имат такъв манталитет за подобни неща, че.... направо ми става лошо като си помисля дори.
Скъпичкият пък още не може да се научи да казва директно на родителите си каквото трябва, та навръщане за пореден път си поговорихме на тема ново семейство и старо семейство и че ако има намерение да държи повече на старото си семейство по-добре да не създава ново. В същност знам, че и така не е. Той просто не иска да им скърши хатъра. Каза, че и той не мислел да позволи това да се случи, само дето не разбрах как по-точно смята да го предотврати след като разговаря с баща си, а нищо не промени с този разговор.
Резултата беше, че дръпнах майка му и снаха му настрана и им обясних, че все пак това е нашия ден, искаме малка сватба, моите роднини са само 7 човека, а техните до тук са 20, така че не виждам накъде и защо трябва да стават още повече. Обясних също така, че това не е квота от 20 човека, която трябва да бъде попълнена, а конкретни, близки хора, които ако откажат просто намаляват бройката. И ги помолих да ни оставят да се радваме на този си ден, а не да ни притесняват с подобни проблеми. Та сега се надявам на съдействие, иначе ще пусна моя баща в действие, а това със сигурност няма да доведе до нищо добро между родовете ни.

Ама и аз съм една - седнала съм да ви занимавам с проблемите си Ужасно съжалявям и спирам. Просто в един момент ми се прииска да го споделя и да попитам дали и другаде става толкова сложно и неприятно събитие, което трябва да е изпълнено с много радост, щастие и положителни емоции.